Bad romance

Ch.38 - В капана на вълка

-Ще ме храниш ли,или ще ме ядеш? - попита и завъртя глава,за да се отдръпне от вилицата.

Сих устни.

-Не мога да повярвам,че това си ти. -думите се изплъзнаха преди да съм успяла да ги осмисля.

Исках да запуша устата си с ръка. Ами сега? Какво бях направила? Боже,очакването на реакция се проточи сякаш векове.

-Какво имаш предвид? - свъси вежди.

Поклатих глава и се наведох да отрежа още от пилешкото.

-Не,почакай,ще ми отговориш. - нареди и не помръдна ръката си.

Сама нямаше как да отрежа каквото и да е,за това оставих ножа.

-Шегуваш се,смееш се и не си груб. Какво значи това? Вярваш ли ми,че не работя за Лолипоп?

Аш отмести поглед към картината на океан закачена на стената зад мен. Бях я видяла когато влязох. Сигурна бях,че е на Вероника. Аш не беше по изкуството.

-Винаги съм го вярвал. -последва кратка пауза. - Ако ти дам платно и бои сега,ще нарисуваш ли нещо?

Това ми дойде като гръм от ясно небе. Отворих уста,но пръста му се прокрадна по устните ми,карайки ме да затая дъх.

-Не говори,усложняваш нещата. Кимни за "да" или за "не". - кимнах положително. -Добре.

Ръцете му се увиха около ханша ми и задните ми части,след която ме понесе към врата,водеща към голяма тераса с изглед към града.

-По дяволите! - изръсих от въодушевление.

Нивото на удоволствието ми внезапно беше скочило до небето. А от тук то се виждаше изцяло. Усетих кога ме сложи на стол,принаделжащ на масичка за кафе точно до лявата ми ръка. Масичката можеше да свърши работа за перфектен статив.

-Дай ми материали. - вдигнах глава към Аш.

Той наклони глава настрани,показвайки ми с очи да търся от другата си страна. Обърнах се. Там имаше цял комплект различни платна с качествена и скъпа материя,както и всички добри марки боя и четки. Запуших уста с ръка,за да не извикам от изненада. Нима Аш ги бе купил за мен?

"В ниакъв случай не са от Вероника!"

-Благодаря ти! - мило казах.

От залеза ли беше,или Аш се изчерви?

-Не ми благодари,а нарисувай нещо.