Ch.35 - Танц със смъртта

Start from the beginning
                                    

-Бях заспал. - отгвори и потегли като охльов.

Влачехме се с осемдесет километра в час. Изпуфтях и вързах косата си на хлабав кок.

-Карай към нашето кафене.

Той ме погледна намръщено в огледалото.

-Имаме наше място? Райли,какво се е случило? - тревогата се усещаше в гласа му.

Поклатих глава и отказах да излея мъките си на клетия синеок великан. Беше му достатъчно,че го размъквах навсякъде като мой шофьор и исках пари от него,но и да го изпозвам за възглавница? Това щеше да е ужасно от к
Моя страна. Въпреки това казах:

-Той ме отряза. Беше като да се отървеш от апендицита си. Само дето мен ме боли повече,сигурна съм.

-Няма как да си сигурна в каквото и да било. - зави към малкото кафе и спря на паркинга. - И наистина ли го е направил? - възкликна след като напуснахме превозното средство и тръгнахме към входа.

Кимнах положително.

-Няма шега,няма измама. - добавих и избутах вратата.

Разказах му за случилото се,без да споменавам от къде влязох и какво видях. Просто думите ми и тези на Аш. Беше болезнено да си го припомня,но след това се почувствах по-добре.

-Той е глупак! - удари с ръка по масата и отпи дълго от черното си кафе. -От всичко което ми разказа виждам,че е влюбен в теб,но е твърде голям мачо да си го признае. Слушай,имам план.

Наведох се напред и продърпах стола си към масата,за да слушам възможно най-внимателно. Трой беше умен и бях убедена,че плана щеше да сработи. В единия от случаите щях да разбера на какво е способен Аш за мен,а в другия да видя дали е готов да покаже чувства. Накрая,когато скъпият ми Невънс изказа плана си,се ухилих и чукнах чашата си с неговата.

-Това е откачено,но е забавно. - засмях се и оставих сметката на масата,повличайко за яката след себе си. - И прстани да обличаш тези кожени якета,ще взема да ти открадна дрехите накрая. - засмях се отново и двамата заедно поехме към бившия готик клуб.

Отбихме се през магазин за стройтелни материали и взехме голям чук с гумен край. Поставих тежкия инструмент на рамо и скочих от Шевролета,следвана от Трой.

-Сигурна ли си? Вече започвам да се съмнявам,че е добра идея. - почеса се по врата. -Чувствотото,че ще пострадам ме кара да си плюя на петите Фрейс.

Bad romance Where stories live. Discover now