-Бях заспал. - отгвори и потегли като охльов.
Влачехме се с осемдесет километра в час. Изпуфтях и вързах косата си на хлабав кок.
-Карай към нашето кафене.
Той ме погледна намръщено в огледалото.
-Имаме наше място? Райли,какво се е случило? - тревогата се усещаше в гласа му.
Поклатих глава и отказах да излея мъките си на клетия синеок великан. Беше му достатъчно,че го размъквах навсякъде като мой шофьор и исках пари от него,но и да го изпозвам за възглавница? Това щеше да е ужасно от к
Моя страна. Въпреки това казах:-Той ме отряза. Беше като да се отървеш от апендицита си. Само дето мен ме боли повече,сигурна съм.
-Няма как да си сигурна в каквото и да било. - зави към малкото кафе и спря на паркинга. - И наистина ли го е направил? - възкликна след като напуснахме превозното средство и тръгнахме към входа.
Кимнах положително.
-Няма шега,няма измама. - добавих и избутах вратата.
Разказах му за случилото се,без да споменавам от къде влязох и какво видях. Просто думите ми и тези на Аш. Беше болезнено да си го припомня,но след това се почувствах по-добре.
-Той е глупак! - удари с ръка по масата и отпи дълго от черното си кафе. -От всичко което ми разказа виждам,че е влюбен в теб,но е твърде голям мачо да си го признае. Слушай,имам план.
Наведох се напред и продърпах стола си към масата,за да слушам възможно най-внимателно. Трой беше умен и бях убедена,че плана щеше да сработи. В единия от случаите щях да разбера на какво е способен Аш за мен,а в другия да видя дали е готов да покаже чувства. Накрая,когато скъпият ми Невънс изказа плана си,се ухилих и чукнах чашата си с неговата.
-Това е откачено,но е забавно. - засмях се и оставих сметката на масата,повличайко за яката след себе си. - И прстани да обличаш тези кожени якета,ще взема да ти открадна дрехите накрая. - засмях се отново и двамата заедно поехме към бившия готик клуб.
Отбихме се през магазин за стройтелни материали и взехме голям чук с гумен край. Поставих тежкия инструмент на рамо и скочих от Шевролета,следвана от Трой.
-Сигурна ли си? Вече започвам да се съмнявам,че е добра идея. - почеса се по врата. -Чувствотото,че ще пострадам ме кара да си плюя на петите Фрейс.
YOU ARE READING
Bad romance
Romance•𝐅𝐢𝐫𝐬𝐭 𝐩𝐥𝐚𝐜𝐞 𝐰𝐢𝐧𝐧𝐞𝐫 𝐢𝐧 𝐓𝐞𝐞𝐧 𝐟𝐢𝐜𝐭𝐢𝐨𝐧 𝐖𝐀𝐓𝐓𝐘𝐒 𝐒𝐔𝐌𝐌𝐄𝐑 𝐀𝐖𝐀𝐑𝐃𝐒 𝟐𝟎𝟏𝟔• Никой не би могъл да предположи, че един забравен пропуск за клуб ще вкара Райли Фрейс в толкова неприятности за отрицателно кратко в...
Ch.35 - Танц със смъртта
Start from the beginning