Bad romance

Ch.33 - Топло посрещане

"Ами ако не е стена?" - безмълвно попитах сама себе си.

Ако мислех на глас звукът щеше да рикушира в стените,но тавана и половината от задението липсваха, позвоюявайки на ехото да се понесе в необястното небе. Стъпвайки около разхвърляните столове и заобикаляйки всички изпопадали от тавана клетки, не след дъгло достигнах до витите стълби,по които се изкачвах към офиса на Вероника и Аш. Стената беше здрава,но ужасно почерняла. Опипвайли с пръсти за тайни брави се набодох на някаква малка дръжка,забита дълбоко в тухлите. Колко глупаво,да поставиш дръжка в стената,без да има врата. По нищо не се различаваше от останалата част от стената,покрита с мазилка. И въпреки това аз напъхах два от пръстите си вътре в малката кука,след което издърпах назад. Прахта и мръсотията се размърдаха,очертавайки малък процеп. Мили Боже,това врата ли беше? Използваше ли се изобщо от някого? Не ми изглеждаше като вход за лаборатория от двадесет и първи век. Повдигнах крак и подпрях ходило в стената,за да си осигуря по-добра упора. Продължих да дърпам,докато процепа не стана толкова голям,колкото да мина през пролуката. Имаше тъмен и за мой огромен шок ужасно модерен тунел с вградено осветление,задействащо се при движение. Бях дала на обитателите да се разбере,че съм прекрачила в тяхното място,каквото и да бе то.

По пода полазиха червени точки и след миг червени лазери ме обградиха,карайки ме да вдигна ръце с дланите напред. Озърнах се ужасена. Осветлението стана толкова ярко,че зениците ми закъсняха с привикването си и докато погледа ми се проясни се оказах просната на поса от силна жена в сексапилни дрехи,които нямаха нищо общо с готик стила.

-Любопиството ти няма край. - отбляза със злоба познат глас,чийто притежарел ме бе заплашил с пистолет последната ми вечер в клуба.

-Пусни я, Вероника! - проехтя гласът на Аш,нетърпящ възражения.

Кракът от гърдите ми се повдигна и жадно поех няколко послесователни вдишвания. Страхът си проправи място сред обърквамето. Очите ми запрескачаха от сивите стени към металните маси и обратно. Виждах разклонение със стълби. Това ли бе имал предвид Трой ,когато бе споменал "под клуба"? Защото, дяволите да ме вземеха, там наистина имаше цяло подземие от стаи,бях убедена в това!

-Защо те интересува живота на това нищожество? -възнегодува Вероника.

Чак сега успях да осъзная,че това беше Аш. Истинският,от плът и кръв. Лежах на пода с ръце над главата,докато Вероника развяваше сексапилният си задник и тежки гърди около белокоия нещастник,за когото бях проляла толкова много сълзи. Майната му на живота ми,те си бяха изиграли шега с мен! Да не мислеха, че това е някаква шега? Закъсняло отмъщение за бунтарството ми на работа? Наказание за липсващите пари от касата?