Bad romance

Ch.32-И за амнезията има лек

-На лекции ли ще ходиш? - недоумението си пролича дори в думите ми.

Тя разнесе малко фон дьо тен около очите си и се обърна към мен.

-Да,ще ходя. И ти идваш с мен,за да те наглеждам. Вземи киселото мляко от хладилника и го изпии. - затегли ме извън леглото.

Да се дърпам щеше да е жалко,за това изсумтях и отидох сама. Извадих купичката и я разкъсах с нокти.

-Обясни ми защо пия това мляко? - смръщих лице в отвратена гримаса.

Мразех да ям кисело мляко.

-За да премахнеш токсините от дрогата и да останеш сред живите например. - повдигна рамене безгрижно,макар гласът й да показваше,че е способна да ме удуши.

Ухилих се и се подпрях на стената.

-Майка ми никога нямаше да потърси в интернет за мен. - тихо отбелязах.

Съквартирантката ми ме чу и вирна брадичка.

-Пак заповядай. - махна с ръка като някоя принцеса. - Бързо облечи някакви дрехи,защото закъсняваме. На мен ми е все едно,но ти имаш големи проблеми с професор Кейси. - промърмори докато се напъхваше във високите си ботуши до средата на бедрата.

Като котарак в джизми. Изхвърлих празната кутия от млякото в кошчето до вратата и се обух с черни дънки. Спомних си как Аш носеше същите веднъж и се почувствах сякаш ми забиваха юмрук в корема,но вдугнах раницата си и пъхмах химикалка и тетрадка вътре.

-Готова ли си? Толкова бързо? - не можеше да повярва Съншайн.

Минах покрай нея и поех дълбоко от чистия въздух в коридора. Беше заради отворената врата на входа на общежежитието.

-Млъквай,още ме боли глава. - скарах й се и заключих.

Деня мина в лекции и сън. Съншайн проспа всяка думичка от първата,до последната,а аз водех записки,като правех заврънтулки и чертички,като децата в детската градина. Бях питала Ми Чей за хапчета и тя,разбира се,извади два вида от чантата си на Хелоу Кити.

На следващия ден очаквах поне Трой да ми се обади,за да попита как съм,но и това не стана. За сметка на обаждане към мен беше започнала тайна афера между него и Съншайн,която бе взела мобилния му от контактите ми и не слушаше какво й говоря. Когаъто го направеше беше за да ми напомни как съм се издънила онзи ден в бара и колко съм незряла.