Bad romance

Ch.24 - Тежестта на действията

-Готова ли си или ще докоснеш и плочките в банята? Ако искаш да те заведа?

Изпищях и опуснах мобилния си на пода. Добре,че беше дебелия килим и телефона бе от старите,защото иначе щях да обирам частите му от цялата стая.

-Колко бързо взимаш душ? - извиках и вдигнах телефона си.

Дори беше успял да се облече в черни дънки и бяла тениска. Изумих се на бързината с която можеше да направи всички тези неща за толкова кратък период от време,но не казах нищо от това,което мислех. Просто отворих по-широко вратата и минах покрай него. Не спрях да вървя докато не стигнах вратата за излизане. Не защото беше заключено,а защото не го смятах за културно. Изчаках да си обуе кубинки и да вземе чадър от кукичките на стената.

-За какво ти е чадър? - попитах объркана.

-За това - отвори вратата и студения дъжд на Бостън ме обля като душ.

По дяволите! Улових дръжката на чадъра от ръката му и пръстите ни се докоснаха за момент. По филмите в този момент героите се поглеждаха и разбираха,че са влюбени,но аз издърпах чадъра пред себе си и използвайки го като щит се придвижих до джипа. Аш крачеше спокойно след мен,сякаш за да ми се смее. Оставих чадъра след като видях,че не помагаше както и да го държах. Изчаках да отключеше автомобила и да се качим вътре,за да избутам косата си назад и да я вържа на мокър кок. Мразех есента в щатите. Братовчедка ми Бриджит която живеше в Канада често казваше,че при тях не е същото. Вече бях склонна да го повярвам.

-Към... - Аш ме прекъсна и даде на задна.

-Знам за теб повече,отколкото си мислиш.

Потеглихме с невероятната скорост от сто и четирадесет километра в час. Забранено и наказуемо от закона,но без никакво значение за белоксия откачалник на седалката до мен. Управляваше кормилото като професионалист. Трябваше и аз да взема книжка някой ден.

-Ще пуснеш ли радиото? - обади се след няколко секунди.

-Ще намалиш ли?

Наистина щяхме да пристигнем за около пет минути. С тази скорост и умения за шофиране в най-лошия случай на състезание Аш щеше да финишира на трето място.

-Не. Аз не слушам рок балади. - поклатих глава.

Аш успя да ме погледне за миг,след което върна погледа си обратно на пътя.