Bad romance

Ch.23 - Среднощни признания

-Няма ли да влезеш? Няма да те наказвам,обещавам.

Поклатих глава.

-Не е това. - тихо възразих.

Нямаше начин да му кажа,че ботите са стари и не исках да разпуснат неприятна си миризма или да види грозната им,вътрешна страна. Метиралистично? Повече се протеснявах от съжалението му. Кого залъгвах, Аш нямаше да изпита нещо такова! И все пак попитах:

-Ще е проблем ли,ако не се събуя?

Шефа на "Bad romance" ме погледна през смръщените си вежди,но кимна в съгласие.

-Влизай,така или иначе никой друг не идва тук. - махна с ръка във въздуха без да осъзнава какво бе казал.

Внимателно закрачих след него.

-Къде да отида? Пак ли ще ме оставиш в онази стая?

Как така никой не идваше тук бе въпроса, който не зададох, а толкова силно исках.

-Не,отиваме в хола. Искам да те държа под око. - уведоми,избутвайки вратата към хола.

Спомените от срама ми миналият път,когато бях в тази стая ме заля и бузите ми станаха розови. Наведох глава за да не го забележеше Аш. Сигурно щеше да ми се подиграва,а не бях в настроение. Можех да му налетя на бой и щеше да ме изхвърли като куче,след което щях да се прибирам сама. Не исках това. А и камината беше запалена, което напълно ме отказа. Шибаните радиатори в общежитието никога не сгряваха въздуха.

-Не е чак толкова студено за камина. - изръсих изведнъж.

-Припомни ми го,когато ти поискам мнението. - контрира ме и започна да сваля якето си.

Последваха го чорапите и откопчаване на копчето на панталона му. Зениците ми се разшириха.

-Какво правиш? - изксимтях.

Щеше да опита да ме изнасили ли?

-Знаеш ли,че всичките ти мисли се отразяват в очите ти? -главата му се наклони настрани докато говореше. - Мога да видя как те хваща страх от мисълта,че мога да те изнасиля Райли,а няма. Просто спя гол,но за теб мога да направя изключение. Междудругото,канапето е изцяло твое. -театрално го посочи с ръка.

Когато панталоните просто се свлякоха надолу и той остана само по боксерки. Челюстта ми удари пода. Отместих поглед,но бях сигурна, че бе забелязал реакцията ми. Мамка му, имаше невероятно тяло! Започнах да си припявам наум една детска песничка,която да ме накара да мисля за нещо друго. Спешно трябваше да променя насоката на мислите си от Аш към каквото и да било. С периферното си зрение успях да разбера кога се свлече на дивана и нахвърли възглавничките,за да ги използва като една обща. Прокашлях се и бавно се настаних на канапето. Седнах и опрях глава в облегалката,отпускайки се максимално. Колкото максималко можеше в тази неудобна позиция.