Bad romance

Ch.19-На по чаша уиски с Дявола

Улових студения пилон с длан и се изтеглих нагоре. Имах силно тяло,което бях тренирала години след уроците по кик бокс. Мускулите ми се стегнаха около металния прът и преплетох крака над главата си. Отпуснах ръце и оставих косата ми да се спусне като водопад от черни вълни,докосвайки повърхността на плота. Черния мрамор отрази светлините. Затворих очи щом зърнах раздвижване в кабинета на Аш. Стъклената стена вършеше много по-добра работа от всяка камера и бях сто процента убедена,че сега ме наблюдаваше. Чакаше да се издъня,за да ме накаже. Стиснах зъби и се извих нагоре,разкрачвайки се. Тази вечер бях облечена с корсет от дебела черна кожа и боди в същия цвят. Целта беше да улеснят полепването на кожата по пилона,в случай на поръчка за танц. Каквато изпълнявах в момента.

Набрах се на ръце и се превъртях във въздуха. Това беше опасна и недообмислена маневра,но си спечелих силни ахвания и няколко пляскания с ръце в признак на изумление. Усещах погледа на някого от бара и когато отворих очи,видях Бри да се взира в мен с отворена уста. Не й обрънах внимание. Щях да обирам срама след това,сега трябваше да добавя още нещо към скромната си хореография на непрофесионалист. Едва ли Аш беше очаквал да се хвърля към осветителните пилони и да се прехвърля със завъртане във въздуха като акробат,както направих. Чак когато скочих на крака и приклекнах,изстенвайки от болката в ходилото си и погълната от изумени възгласи си позволих да хвърля поглед към офиса над нас. Аш се бе подпрял на стъклената преграда и очите му ме пронизваха като копия. Потръпнах и се обърнах към господата.

-Достатъчно ли беше? -попитах с овладян глас.

Макар вътрешно да се страхувах от отговора и от реакцията на Аш,външно запазих хладнокръвие.

-Повече от добре бих казал. - промърмори мъжът с пурата,сякаш бе искал да се издъня.

Смръщих чело,но бързо върнах на лицето си маската на спокойствие. Оставих поръчките и плавно напуснах ВИП зоната,отправяйки се към каменния бар. Бри покриваше устата си с ръка,но и от километър щях да видя как се хили хлапашки. Ръката й силно потупа гърба ми,когато издишах насъбралия се в дробовете ми кислород и силно ударих таблата в плота.

-Това беше голяма изненада! - обяви развънувано.

"И то каква!" - помислих си.

-Предполагам. - повдигнах рамене и се настаних на въртящия се стол.

Не исках да погледна към офиса над нас повече. Беше ме срам и страх едновременно. Нямах си и на идея какво щях да видя там. Аш? Вероника? Пистолет? Дъхът ми излезе със свистене през зъбите ми,а изтрела си проправи път обратно в съзнанието ми.
Никакво колебание.