∅67 | 14.10 неделя

140 21 11
                                    

-Така значи... - Джимин изпука кокалчетата на пръстите си, като обхвана с тях чашата със скъпото кафе, което бе накарал Техьонг да му купи. - Падаш си по Хосок...

-Нещо подобно. - Техьонг кимна неловко и се почеса по мекото на ухото. Внезапно намери интериорния дизайн на заведението за изключително интересен и се зае да го изучава, избягвайки погледа на блондина пред него.

-Тогава слушай внимателно. - Чим отпи голяма глътка от кафето си и удари чашата в масата. - Хосок е най-неегоестичният, всеотдаен, добър и невинен човек, когото познавам. - и двамата усещаха леката нападателна нотка, която Джимин бе прибавил към тона си. - Трябва да внимаваш с него. Да го пазиш като очите си, че и по-добре. Наистина трябва да оценяваш колко прекрасен човек е, защото той трябва да бъде оценяван много дълбоко от човека до него...

-А-аз просто... Го... Харесвам... - пророни защитнически и леко уплашено Техьонг, който несъзнателно се бе свил на стола.

Минаващите сервитьорки с право намериха за ужасно комична гледката на двуметровия Техьонг, свил се плашливо на стола пред дребно момче, което му говореше студено.

Джимин задържа поглед, вперен в него известно време, докато го преценяваше, сетне отпи от кафето си и продължи:

-Той е простичко остроен човек. Хич не е лигльо, далечни са му баналните глупости със закуската в леглото, цветята и венчелистчета от рози. Чаткаш ли?

-Напълно. - Техьонг закима, все още опитвайки да си припомни, че доминираше над Джимин с поне глава и малко и нямаше от какво да се притеснява.

-За него са важни малките жестове. Съвсем малките, разбираш ли? Тези които аз и ти смятаме за незначителни.

-Е, не бих включил и себе си в това число-... - опита да се оправдае Техьонг, но бе прекалено смело от негова страна да си мисли, че ще вземе думата.

-И знам, че си богат. Нямам представа харесваш ли да парадираш с този факт и, да ти кажа, слабо ме вълнува. - Чим се облегна на стола и кръстоса крака. - Обаче забрави от сега за скъпите подаръци, това е нещо, което би го изкарало извън нерви.

-Джимин... - започна с почти треперещ глас Те, опитвайки да не се стряска от физиомията, която направи Джимин, когато бе прекъснат. - Оценявам, че ми разказваш всичко това, наистина. Само че.... Аз го познавам донякъде, разбираш ли? Знам нещата, които ми казваш. Бях те викнал с малко по-различна идея...

-По-различна? - тонът на Джимин бе между шокиран и незаинтересован, тъй като не бе доволен, че някой оспорва методите му. - Каква?

-Амии... - Техьонг се запъна малко. - Напоследък мисля много за него, не знам дали разбираш. - Техьонг се почеса, където не го сърби отново. - Имам предвид като... Не само, че мисля за него, не мога да не мисля за него, разбираш ли?

-Не напълно... - Джимин бе свил вежди докато отпиваше бавно от кафето си.

-Ами... - Те отново се затрудни. - Имам предвид, че опитвам да уча и изведнъж виждам Хосок. Тръгвам да играя и виждам Хосок. Опитвам да спя и... Знаеш...

-И сънуваш Хосок. - предположи небрежно по-малкият.

-Щеше да е толкова яко да не го споменаваме... - прочисти гърло по-високото момче и отмести поглед, засмивайки се неловко. - Да. Да, някак така седят нещата.

-И? Какво мислиш да направиш по въпроса?

-За това всъщност исках съвета ти. - Техьонг извади телефонът си и се размърда нервно на стола. - Знаеш, че... - той се наведе към Джимин, показвайки му телефона си, докато продължаваше да разказва малко по-разпалено, макар и шепнешком.

Интересът на Джимин най-накрая бе прикован. Той слушаше внимателно и кимаше.

-Е? - попита го накрая Техьонг.

В отговор Джимин само се усмихна широко и му кимна. Техьонг също се усмихна широко.

-Знаеш, че трябва да се бориш много за него, нали? - Джимин вече бе поомекнал и този път Техьонг не се уплаши.

-Абсолютно смятам, че си струва.

-Абсолютно си прав. - повдигна вежди блондинът. - Късмет. И обмисли пак това, което ми каза.

~///~

*някъде в далечината: hallelujaaaah, hallelu-*

Еми, нова карантина, ново вдъхновение. Току виж този път съм я изкарала тая история до края. Надявам се да не сте загубили интерес да четете или да сте забравили много много за какво става на въпрос.

Also, вдъхновението ме удари за още един фик, успоредно с този, така че ако NamJin и много на брой, ръчно създадени от мен персонажи ви звучи интересно, можете да погледнете насам. Там няма да заебавам така ъпдейтите, обещавам хд <3

 Там няма да заебавам така ъпдейтите, обещавам хд <3

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
HIDDEN | 『YOONKOOK』Where stories live. Discover now