Юнги определено очакваше нещо такова. Бе сред вариантите, които се въртяха в главата му, беше го гледал в един филм. Някак изпитваше смесени чувства, от една страна бе убеден, че трябва да е много студен с човек, който е наясно кога става, кога се успива, кога носи боксерки и кога не. Но пък въпросният "непознат номер" си падаше по него и не биваше да е груб. След дълги размисли върху това какво трябва да отговори, геният на Мин Юнги реши да продължи с разследването.
Вие: Значи си от училището?
Непознат номер: Взех ти сандвич и донат.
“Ех, мамка му...”
Вие: И как ще ми ги дадеш ако не си от училището?
Винаги преди нулевите часове училищният двор бе напълно празен, но това не попречи на Юнги да започне да се озърта като абсолютен идиот, твърдо убеден, че ще намери някой, който го наблюдава.
Непознат номер: Кафе?
Вие: Кой пие кафе преди нулев час математика, къде е логиката...
Вие: Игнорираш ми въпросите, защо?
Непознат номер: Побързай, ще ти изстине месото в сандвича
Юнги стисна устни и смело влезе в училищната сграда, оглеждайки се преди да тръгне по коридора, забил нос в телефона си.
Вие: От училището си значи...
CZYTASZ
HIDDEN | 『YOONKOOK』
Krótkie OpowiadaniaТе се криеха, боейки се. А той ги търсеше, но не намираше. ~•~ "Ще нося маската, докато не се влюбиш в мен, Юнги, това е." Cover: peachhuu_
