HIDDEN | 『YOONKOOK』

∅53 | 06.10 събота

Вие: Хеей, Юнги

Вие: Ами... Не си ми писател от вчера, исках само да проверя как си

Вие: Забравих си телефона у леля снощи, не бях видял, че си ми писал

Вие: Честно казано малко ме обърка хд

Вие: Питал си ме къде съм? "Надали ще те позная"?

Погледът на Джонгкук се впери обратно в телевизора в опит да избегне брат му да забележи, че досега беше на телефона си.

-Филмът ли ти омръзна? - веднага го обстреля обаче по-големият и посегна към дистанционното. - Мога да го сменя или да правим нещо, което ти е по-интересно?

-Не, безсмислено е. - поклати глава Куки и се усмихна пресилено. - Не е лош, остави го. - момчето погледна към купата с чипс на масата. За момент му се стори толкова по-забавно от гледането на филма...

-Джонгкук. - скастри го веднага Сокджин, щом видя ръката на брат си да посяга към четвъртата купа чипс за този филм. - Не ме гледай така! - по-големият повдигна вежди снизходително, щом брат му го погледна с кучешки, едва ли не умолителен поглед. - Не си гладен, просто ти е скучно. Сам си вредиш.

-К'ъв ти е проблема... - изсумтя Джонгкук, облягайки се на дивана, като ръцете му се скръстиха недоволно пред гърдите. Все пак нямаше да вземе този чипс. Щеше да покаже, че волята му беше по-силна.

-Проблемът не е мой, твой е. - сви рамене Джин и взе снакса. Нямаше доверие на брат си, опреше ли до това. - Какво сме говорили?

-Ако пак чуя "храната не е начинът" ще повърна, кълна се. - извъртя очи брюнетът. Не разбираше защо всички го третираха по този начин. Сякаш да си гладен беше нещо нехуманно...

-Вземи се в ръце. - кимна Сокджин, сякаш бе стигнал до крайното решение на проблема. Джонгкук изпуфтя и взе телефона си, демонстрирайки колко го бе отегчил този разговор. Нямаше нерви да показва уважението и респекта, които изпитваше към брат си иначе. Като че ли ги губеше внезапно щом го чуеше да говори пълните безмислици, които бълваше на тази тема.

21:27
Имате ново известие

21:27
Имате ново известие

– (2) Съобщения — Юнги

Отваряне?
Да | Не