HIDDEN | 『YOONKOOK』

∅∅8 | 22.09 събота

-Юнги, прикрий ме! - Хосок наистина не си владееше емоциите, когато държеше контролер.

-Покрит си си... - Юнги сви рамене непукистично, аватарът му просто обикаляйки около терена, по който се извършваше стрелба.

Хосок наистина бе бесен на Юнги в момента. Изобщо не оценяваше труда, който бе положил, за да стигне до пета арена, а от тази война му зависеше позицията в следващото ниво!

Това определено бе една тежка събота...

-Е, супер... - озадачено разтвори устни Хосок, взирайки се в кървавия екран, на който се изписа "край на играта". Момчето погледна Юнги осъдително и си взе една от бисквитките в кутията до тях отхапвайки разочаровано. - Къде ти е главата?

-Ами... - погледна го брюнетът. - Защо питаш мен? - Юнги посочи телевизора, на чийто екран продължаваше да се вижда стичаща се кръв. - Твоята я отрязаха...

-Леле, че си ми забавничък... - поклати глава Хоби, изскръцвайки със зъби. -Сериозно, за к'во мислиш?

-За какво да мисля? - повдигна вежда Юнги и също си взе бисквита. - Просто опитваме да минем т'ва ниво за пети път, играем я буквално цяла сутрин. Омръзна ми.

-Аха... -повдигна вежда Хосок, гледайки най-добрия си приятел в очите с повдигната вежда, като цялото му изражение изказваше недоверие.

-Не ми "аха"-кай, Хосок, нищо ми няма. - схруска бисквитата Мин, хвърляйки контролера на дивана, на който се бяха облегнали, разположили се удобно на земята.

-Е нищо не съм казал де! - повдигна и другата си вежда оранжевокосият, оправдавайки се. - Днес липсата на Джимин се усети, а?

-А, да. - кима отвеяно Юнги.

-“А, да”? - Хосок наистина бъркаше в нервите на Юнги много надълбоко точно в този момент. Но момчето беше в правото си, не бе удачно Юнги да изказва пренебрежение към най-добрия им приятел. Още повече, че показваше незаинтересованост докато Джимин вероятно си бърше сополите, не можейки да се надигне от леглото в същия момент. А те винаги минаваха нива на тази игра заедно през уикендите...

-Имам предвид, наистина се усети. - замаза Юнги. - Да му звъннем?

-Може! - възкликна Хосок ентусиазирано и извади телефона си от задния джоб, набирайки Джимин.

Юнги се почеса зад врата, опитвайки да разкара неловките тръпки, преминали от там преди секунда. Непознатият номер не се бе появявал днес. Нито следа, камо ли съобщение. Не бе прочел и последното такова, изпратено от Юнги.
Определено беше трудничко да не изтърси пред Хосок за него, но за момента щеше да си остави нещата така. Беше повече от сигурен, че щеше да се справи с това да го накара да се разкрие и без помощта на Хоби.