HIDDEN | 『YOONKOOK』

∅33 | 30.09 неделя

В семейство Джон обедите бяха с повече от нажежена обстановка. След молитвата (преди която Кук въздъхваше дълбоко, получавайки остър поглед от родителите), която казваше бащата, най-възрастният член на семейството, в началото на обяда се чуваше единствено удрянето на приборите в съдовете. Тук-таме по-големият брат на Кук прочистваше гърло и поглеждаше брат си, единствено напрягайки се от нежеланието да присъства, което виждаше в очите на по-малкия.

-Гхъм... - отново прочисти гърло Сокджин, привличайки вниманието на брат си и погледите на родителите им. - Как върви в училище?

-Прилично. - кимна многократно Джонгкук, разравяйки салатата си с вилица. - Как върви в агенцията?

-Доста добре. - Сокджин също кимна.

Против представите на всички медии, семейството на младия преуспял модел Джон Сокджин, бе доста далеч от критериите за перфектното семейство. Но пък изглеждаше точно обратното на снимките, сложени в позлатени рамки, красящи рафтовете, пълни с малки, напълно излишни, но красиви предмети, просто за украшения и стените на много скъпо изглеждащия мезонет. Не заради друго. Можеше да се наложи да имат гости. Които трябваше да придобият фалшивата представа за семейство Джон, за тяхно лично удовлетворение.

-Вдругиден имам конкурс. - отбележи Джин след кратка и неловка тишина.

-О... - кимна с подкрепяща усмивка най-младият Джон. - Страхотно, късмет. Ще се справиш.

-Надявам се. - още едно кимане.

-Разбира се, че ще. Що за тема. - въздъхна отегчено единственият женски представител на фамилията, а именно - майка им, която режеше задълбочено от пържолата си. - Сокджин винаги се справя, не спира да ни прави горди с него и-...

-А как върви рисуването? - прекъсна я навреме по-големият брат, усетил заформящата се вражда само по стегнатата челюст на брат си.

-Отлично. - отговори Джонгкук през зъби.

Отново настъпи тишина, която бе прекъсната от звънеца, който отекна с ехо в цялата къща.

-Аз ще отворя. - като попарен се изправи Сокджин, и избута назад стола си, зграбчвайки веднага възможността да се измъкне от напрегнатата обстановка, като потегли със забързана крачка към главния вход.

Джонкук погледна към родителите си под вежди, но те бяха твърде съсредоточени в обяда си и той просто сведе поглед, също продължавайки с храната. Хранеха се в тишина, сякаш не се понасяха. Което всъщност не беше кой знае колко далеч от истината.

-Джонгкук... - подвикна още от коридора Сокджин, заставайки на вратата на трапезарията с незнайно откъде дошла широка усмивка. - За теб е.