HIDDEN | 『YOONKOOK』

∅56 | 09.10 вторник

⇨Телефон ⇨ Контакти ⇨ Хоби~

Набиране...

"Абонатът, който търсите не отговаря. Моля, опитайте по-късно или оставете съобщение в гласовата поща след си-"

Набиране...

"Абонатът, който търсите не-"

Набиране...

"Абонатът, който търсите не отговаря. Моля, опитайте по-късно или оставете съобщение в гласовата поща след сигналът. *биийп*"

-Хей, Хоупс... – Техьонг прочисти гърло неловко и се усмихна, чоплейки нокът нервно заради незнайно откъде появилия се срам, който изведнъж започна да изпитва. – Тази вечер нямам НИКАКВА работа... – подчерта момчето, мислено довършвайки с "като всяка вечер" – И си чудех дали ти се излиза? Нещо ми е тъпо днеска и съм сигурен, че можеш да помогнеш... – кратка тишина, в която Техьонг се взираше с усмивка пред себе си, сетне въздъхна. – Ужас бе... Сири, изтрий го... – той изпуфтя тихо. – Прозвуча като от порно сайт, изобщо нямаше емоция, сърце...

"Изпращане на порно сайт и емотикона 'сърце' до 'Хоби~'..."

-Не, не! – Техьонг ококори очи и подскочи на място. Хвана здраво телефона си, на ръба на истерия. – Сири, не пращай съобщението! И това за гласовата поща!

"Задаване на това съобщение като заглавно на гласовата Ви поща"

Техьонг се взира едва няколко секунди в телефона си съкрушено, преди да изкрещи едновременно бясно и паникьосано. Нададе още един такъв звук, с разликата че той прозвуча като писък и бе породен от звука, който телефона му издаде. Звукът, когато някой прочете съобщението ти. Няколко секунди след това пък, телефонът звънна, изписвайки името на Хоби.

-Ебало си е майката... – прошепна сам на себе си Техьонг и хвърли телефона на дивана. Изправи се, крачейки бързо докато измисли какво да каже, когато звука на звънене просто спря.

Те обърна глава към него и ококори очи. Гласовата поща...

-Нееее, това не се случва... – егото на Техьонг проплака на глас. – Какъв е тоя ден... – мърмореше си той под носа и се намръщи, взимайки телефона си и моментално набра Хоби.

-Хей...? – прозвуча леко обърканият глас на Хосок отсреща, последван от развеселен смях веднага щом вдигна. – Намерих ти приятелската зона, забравил си я последния път като се видяхме...