HIDDEN | 『YOONKOOK』

∅38 | 02.10 вторник

Джимин хапеше агресивно долната си устна, докато единия му крак се тресеше нервно, тропайки по земята. Постоянно се разместваше, точно в момент на ярост изобщо не му беше удобно на дървения стол зад чина му. Той издиша раздразнено и изпуфтя, бързо отключвайки телефона си. Имаше нужда да сподели на някого за това. Адски спешно.

⇨Телефон ⇨ Контакти ⇨ Хосок

Набиране...

-Ало? - на фона на гласа на Хосок се чуваше вятър, явно вървеше към училище. Времето тези дни беше много лошо.

-Джонгкук е. - Джимин направи опит да преглътне буцата в гърлото си след тези думи. Издиша тежко и вплете пръсти в косата си, гледайки в случайна точка пред себе си с празен поглед. Държеше слуха си изострен, в случай, че чуе Кук да се връща в стаята.

-Какво?? - Хосок изтъни глас. Джимин можеше да усети колко шокирано гледаше само по интонацията му.

-Видях го. - въздъхна блондинът. Гризеше ноктите си, а погледът му се насочи към сандвича под чина на Юнги. - Не можах да спя и дойдох рано, той връхлетя в стаята пет минути след мен. А беше час преди часовете.

-И к'во? - като че си отдъхна Хосок. - Може да си има причина, всеки ден е там по-рано. Може да живее далеч и градският транспорт да не е на често, пък и надали някой би рискувал да го хванат, прекалено е очевидно. По-скоро непознатият номер да оставя сандвича от вечерта...

-Хосок, като влезе, скри нещо зад гърба си, щом ме видя. Чух, че в ръката му изшумя торбичка. - Джимин говореше тихо. Часът напредваше заедно с паниката му. - Отидох до тоалетна, като се върнах, сандвича беше под чина на Юнги. Сетил се е, че ако го остави отгоре ще се досетя.

-Не можем да сме сигурни... - продължаваше да опонира Хосок. Все едно сърцето му бе слязло в петите.

-Отричаш факти, Хосок. - преглътна Чим.

Последва кратка тишина. Джимин се боеше. Обичаше Юнги. Трябваше да измисли нещо възможно най-бързо. Не можеше да остави нещата в ръцете на непознатия номер, не и след като вече му бе известно кой е. Не можеше да остави Юнги в ръцете на Джонгкук. Не и просто ей така.

А на Хосок му идеше да заплаче. Чувствата му към Кук изобщо не бяха шега работа. Вярно, нямаше намерение да му споделя чувствата си. Нямаше и смелостта за това. Но и изобщо не понасяше идеята най-добрият му приятел да му го измъкне под носа. За момент Хосок се замисли дали не трябваше да сподели за чувствата си поне на приятелите си, докато още не беше късно. Юнги щеше да се откаже, когато разбереше, че непознатият номер е този, в когото най-добрият му приятел е влюбен. Нали?

Дали наистина не трябваше да им каже, че си падаше по Джонгкук?

-Джимин... - въздъхна нервно Хосок, захващайки темата.

-Да? - почти проплака блондина. Звучеше толкова съсипан.

Хосок преглътна.

-...Какво ще правиш сега?

Не.

Изобщо не бе добра идея. Джимин имаше нужда от подкрепа в момента. Не от проблемите на Хосок. Не бе длъжен да се напряга още повече заради нещо, което не го засягаше пряко.

-Нямам идея... - гласът на Джимин потрепна. - Но ще направя нещо...