HIDDEN | 『YOONKOOK』

∅49 | 05.10 петък

Юнги не можеше да си намери място. Чакаше да стане 19:00 часа, за да види непознатия отново. Не искаше да се прибира, тъй като живееше далеч, а градският транспорт беше бавен. В едната посока му отнемаше почти два часа, което значеше че ако се прибереше, рискуваше да закъснее. А той нямаше да си позволи да закъснее точно за среща с него.

Нещата за правене вече му се изчерпваха. Обиколи парка два пъти, игра на машините с играчки, с надеждата да спечели нещо и да го подари на непознатия, когато се видят, но когато изхарчи половината от парите в него, се отказа. Яде два пъти. Веднъж един огромен сандвич, защото беше с домати, на чийто вкус той не беше фен и реши, че щом яде нещо, което не му харесва напълно, ще запълни повече време в яденето му. Не се получи, беше напрегнат и развълнуван, което доведе до опустошаването на сандвича за по-малко от три минути. Яде и сладолед. Просто защото обичаше.

Юнги седна на същата пейка от срещата с Джонгкук, която бе приключила вече преди около два часа. Въздъхна дълбоко. Наистина не знаеше какво да прави сега.

В мислите му изникна случилото се преди часове. Не знаеше какво точно изпитваше към това момче, нито как беше започнал да изпитва нещо към някой, с чиято самоличност не е наясно. Но факт бе, че стомаха му се преобърна и пулса му забърза, когато се целунаха. Факт бе и, че все още мислеше за устните на момчето. Не разбираше защо беше обърнал толкова внимание на това. И преди беше целувал хора, обаче самият начин, по който устните на непознатия се впиха в неговите го накара да се чувства много... Обичан? Не беше сигурен дали точно това беше начина да се опише целувката. Нито дали тя му се стори толкова специална заради начина, по който момчето го целуна или заради допира на устните му, които бяха почти кадифено меки. Единствено знаеше, че искаше да го целуне отново.

15:02
Имате ново известие

— (1) Съобщения – Непознат номер

Отваряне?
Да | Не

Непознат номер: Не мога да си успокоя сърцето

На лицето на Юнги грейна усмивка.

Вие: Нима?

Непознат номер: Да, това което ти дадох беше важно

Вие: Разбира се, че беше