HIDDEN | 『YOONKOOK』

∅54 | 07.10 неделя

Няколко часа след полунощ. В стаята беше тъмно и единственото, което я осветяваше беше светлината от луната и уличното осветление, влизаща през прозореца. Хосок въздъхна, опитвайки да се намести на ръба на леглото си. Беше свикнал да се разполага на цялото легло и да се върти непрестанно нощем, но сега Техьонг беше превзел цялото пространство в леглото. На Хоби чак му беше неудобно да го побутне, за да се намести малко, въпреки че Те безкомпромисно го беше избутал в края на матрака, разполагайки се с размерите на доста голямото легло. Спеше много дълбоко, обаче въпреки това по-малкият не смееше да го помръдне или обърне нанякъде, плашеше се от дълбоко спящи хора. Имаше чувството, че щяха да скочат от леглото в някакво състояние между заспало и будно.

В крайна сметка Техьонг се обърна с гръб към Хосок в просъница, а той въздъхна облекчено. Знаеше, че нямаше да заспи така или иначе, поне щеше да му е удобно докато мисли. Сложи слушалките в ушите си и също обърна гръб на Те, намествайки се удобно.

В момента слушате:

NF - Only

🔂        ⏪⏸⏩        🔀
━⊙─────────────
0:21                            3:46

Хоби гледаше право пред себе си с празен поглед, мигайки, за да може да задържи погледа си в едната точка, която не виждаше заради тъмнината. Чувстваше се зле. Самотен, въпреки че имаше човек от другата страна на леглото му. Дори след дългия пиянски разговор, който с Те проведоха за разтоварване, разказвайки един на друг за проблемите си. Това бяха правили в бара, преди да сметнаха, че ставаше прекалено късно. И щом осъзнаха, че Техьонг бе похарчил всички пари в брой, които имаше, а на Хосок не му бяха останали никакви, стигнаха до извод, че не можеха да си позволят да платят две таксита. Така решиха, че щеше да е най-добре Хоби да преспи у тях, и без това и двамата бяха развълнувани от зараждащото се приятелство. Това беше. Проведоха още много дълги разговори щом си легнаха, но нищо повече не се беше случило. И двамата се нуждаеха точно от приятелска подкрепа точно в този момент, така че се чувстваха добре спрямо това.

Часове след дванадесет вече решиха, че нямаше да е зле да поспят, но единственият заспал се оказа Техьонг. Хосок наистина мразеше това, че премисляше всичко и то точно, когато решеше, че бе време за сън. А след подобен разговор имаше толкова много неща за премисляне. И всичките бяха негативни.