Цели седем минути Мин Юнги бе напълно игнориран и бе напълно наясно с този факт. Това вероятно бе и причината да си обуе дънките наобратно докато зяпаше в телефона, за да е сигурен, че веднага ще види съобщението. След като бе правилно облечен, се загледа за момент в екрана, въздъхвайки. Знаеше, че нямаше да получи отговор и наистина се зачуди дали това не бе някакъв опит за психически тормоз и дали не беше в правото си да докладва на полицията, когато-...
Непознат номер пише...
Веждите на Мин се скриха под все още рошавия му бретон и зачака, ровейки на сляпо в гардероба със свободната си ръка.
Непознат номер: Аз само се опитвам да помогна... ;-;
-Хъх? - сбръчка нос, недоволен от отговора той и издърпа тениската, която бе уловил, обличайки я набързо.
Вие: Съмнително...
Непознат номер пише...
“О, пише?” - помисли си шокирано Юнги докато разресваше с пръсти косата си заради напредващия час.
Непознат номер: ти просто си дядка...
Юнги единствено прочете съобщението, взирайки се в екрана докато си мислеше как да отговори на това. В крайна сметка натисна копчето за заключване на екрана и прибра телефона в задния си джоб временно.
Определено днес щеше да бърза за училище. Може би там щеше да разбере какво се случва.
YOU ARE READING
HIDDEN | 『YOONKOOK』
Short StoryТе се криеха, боейки се. А той ги търсеше, но не намираше. ~•~ "Ще нося маската, докато не се влюбиш в мен, Юнги, това е." Cover: peachhuu_
