Нещо ставаше с Джонгкук късно вечер, наистина не беше гладен, но искаше да яде нещо, което да го разсейва от... и той не знаеше от какво. Имаше шкафче в стаята, което презареждаше редовно със снаксове и всякаква храна, която си хареса в магазина, през който периодично минаваше всеки ден. Причината за това също му беше неизвестна. Но със сигурност ако взимаше от хладилника, техните щяха отново да преувеличат, да му говорят за това какъв сериозен проблем има... Не му беше до това. А ако Сокджин разбереше, щеше да се побърка, да му намери психолог. Той все още го гледаше изкъсо, дори когато вечеряха и когато Куки откажеше храна, брат му се усмихваше, сякаш бе горд с него заради това му решение. Наистина бе глупаво да му повтарят колко важно е това, но всъщност изобщо да не разбират наистина.
Бе си пуснал музика и ядеше от вафлите, които си бе взел сутринта. Затвори видеото с кардиото, което тъкмо бе приключил и се отпусна на възглавницата. Това наистина беше изморително, нуждаеше се от почивка.
Тъкмо посегна към компютъра си, когато телефонът спечели вниманието му, извибрирайки.
Входящо обаждане:
Юнги
Приеми | Откажи
Джонгкук преглътна. Това не се беше случвало. Не знаеше как да реагира. Погледа му започна да шари навсякъде нервно, а той се изправи в седнало положение.
Приеми | Откажи
Куки мълчеше след като вдигна. Все още не знаеше защо го направи или какво щеше да му каже, как щеше да му говори, но му се стори важно да отговори на обаждането му.
-Хейй... – гласът на Юнги бе грапав и леко завален, но се усети усмивката, през която му заговори. – Не ми затваряй... – побърза да изстреля, сякаш Куки щеше да го изпревари. – Може ли просто... – почти сля думите. – Да си поговорим? Пиян съм... – последва смях, наподобяващ този на малко дете. Джонгкук се усмихна. Стори му се наистина очарователно. – Не е нужно да ми говориш ако не искаш, де... Не те задължавам, мога и само аз да говоря ако би слушал... Духни в микрофона ако си съгласен... – Куки се засмя тихо и духна в микрофона, на лицето на Юнги появявайки се широка усмивка. – Чудесно...
Куки остави храната обратно на нощното шкафче и изтупа ръцете си, готов да го слуша.
أنت تقرأ
HIDDEN | 『YOONKOOK』
القصة القصيرةТе се криеха, боейки се. А той ги търсеше, но не намираше. ~•~ "Ще нося маската, докато не се влюбиш в мен, Юнги, това е." Cover: peachhuu_
