HIDDEN | 『YOONKOOK』

∅59 | 11.10 четвъртък

-Стига бее... – смеха на Джимин огласи телефонната линия. – На среща ли си бил? С оня от дванайсти клас?

-Техьонг се казва... – Хоби отговори смутено и се почеса зад врата за да разкара тръпките, които преминаха от там заради срама. – Не беше среща, просто спах у тях и решихме да не ходим на училище на другия ден...

-Ама спа ли наистина или...? – изкиска се Чим, а Хосок изцъка недоволно на коментара. Беше се изчервил от неудобство, Джимин много им изопачаваше отношенията. – Чакай бе, ти нали си падаше по пасивни...

-Още си падам. – момчето въздъхна и се облегна на дивана, на който тъкмо седна, гушвайки купата с чипс, която си беше взел. – Не ми е минало всичко към Джонгкук, не се дръж сякаш е така...

-Защо го криеше, като е от толкова отдавна? Не разбирам...

-Не съм го крил, просто... – погледа на Хосок шареше из стаята, докато той търсеше правилните думи. – Дори не знаех, че е толкова сериозно, мислех, че е обикновено хлътване...

-Не звучеше така, като побесня, че съм го наранил, горкия... – Чим подметна леко иронично, с нотка на злоба.

-Бях го видял да плаче, беше под ефект на ярост...

-Да, да... – засмя се той. – И? Какво имаш към Джонгкук в момента?

-Оф, не знам, брат... – въздъхна дълбоко Хосок и разтри клепачите си с едната си ръка. – Все още ми се обръща корема като го видя сутрин... И наистина все още много искам да го целуна, човек...

-Е, Юнги се справя с това... – Чим дори не се усети какво му се изплъзна, докато не настъпи кратко мълчание от страна и на двама им. – Съжалявам, изп-

-Няма нищо, знам... – Хоби въздъхна дълбоко. – Как е възможно, майка му стара? – започна да си го излива, сякаш само разрешение бе чакал. – Какъв му е проблема на Джонгкук? Всеки ден му казвам по нещо, винаги съм мил, а никой друг, освен Техьонг, дори не говори с него...

-Как се влюбвате така в някого, когото почти не познавате, не разбирам...

-Не съм се влюбил в него така...

-Ами?

-Ходехме заедно на актьорско миналата година, падна му се главна роля и ме помоли за помощ, беше много сладък... –Хосок се усмихна несъзнателно. – Трябваше да го уча как да съблазнява някого, ролята беше такава...

-И ти хлътна, щото е невинен... – изкиска се Джимин.

-Да... – на Хоби наистина му се искаше да отрече, обаче наистина не можеше. – Има наистина многопластов характер и колкото по-навътре му влезеш под кожата, толкова по-красив става...

-На мен ми се струва просто депресиран лигльо... – отново злобна нотка. – Сори, нот сори... – Хоби само се засмя тихо в отговор. Нямаше смисъл да го опровергава. – Ами Техьонг? Сега какви сте?

-С Те сме приятели. – увери го Хоби. – И двамата сме влюбени в Куки и просто взаимно се утешаваме, пък и е наистина добър слушател. При него винаги аз говоря, знаеш, че не правя така...

-Аа? – усмихна се Джимин. – Не, не... Питах какво ти имаш към него. Не какви сте по документи...

-Приятел ми е, Джимин. – потвърди той. Джимин изхъмка, изказвайки несъгласие, а Хоби въздъхна, поглеждайки към часовника. Беше 2:35... – Оф, не знам... – изплю камъчето най-накрая. – Изобщо не искам да мисля за това. С него обикновено не мисля, за това ми всява такова спокойствие, не се чувствам длъжен да направя нещо или пък виновен, че съм направил нещо... Всичко просто е идилия. Не ме карай да си съсипвам представите за нея.

-Това ми звучи повече като казано от някой влюбен, отколкото "има многопластов характер"... – изкиска се Чим. – Нямам търпение да ми разкажеш как си се почувствал и като ти се прииска да целунеш тая идилия...