HIDDEN | 『YOONKOOK』

∅31 | 28.09 петък

-Моля? - засмя се Джонгкук, сякаш това бе абсурдно.

И наистина бе. Ако Юнги само знаеше какви рисунки имаше там...

-Чу ме. Дай ми таблета си. - заяви дори по-категорично брюнетът, премествайки лактите си на чина, като така лицето му се приближи до момчето пред него.

Джонгкук настръхна.

-За рисуване е. - момчето бе пред паника. Сърцето му биеше бързо. Лика на Юнги бе навсякъде по рисунките...

-И какво? - сви рамене Юнги.

-Ами, рисунките са... Лични. - Кук преглътна тежко. Целият трепереше.

-Няма да ги отварям, искам само да погледна нещо. - повдигна вежда настоятелно кафявокосият. Бе напълно ясно, че нямаше да се откаже.

-...Обещаваш ли? - гласът на Кук за момент потрепна. Изпитваше адски много страх в момента.

-За к'во ми е да ти гледам личните рисунки? Нали са лични. - вдигна ръка убедително Мин, а Джонгкук въздъхна, примирявайки се.

Отпусна леко захвата си, подавайки таблета много несигурно на Юнги.

Той пък от своя страна бързо го взе и отвори калъфа, премествайки капака и го отключи без да се бави. Бе изключително любопитен. И беше почти сигурен, че го бе открил, непознатия номер.

Пръстът му прехвърляше началната страница няколко пъти, но на екрана не излизаше нещо различно от папки със запаметени файлове и икона за добавяне на още рисунки. Мин сви вежди. Джонгкук беше единственият, който Юнги бе засекъл винаги да е пред мобилно устройство докато той си пише с непознатия номер. Нямаше как да е за рисуване.

Момчето опита още веднъж да помести екрана, когато пръстът му без да иска отвори "работни файлове". Юнги секна дъха си, но не показа реакция, твърдо убеден, че Джонгкук не трябва да разбира за този инцидент. Щеше веднага да затвори. Наистина щеше, ако започнатата скица не му бе привлякла вниманието.

Разпозна довършения образ на Кук, той определено имаше талант, беше едно към едно. Но момчето, стиснало го за яката, придърпало го в непосредствена близост, устните им стоейки на минимално разстояние, не бе довършено. Юнги се загледа в чертите на лицето на незавършеното момче, а Джонгкук вече настръхваше. Не знаеше какво правеше брюнетът с таблета му, бе застанал така че Кук да няма достъп до екрана и това го побъркваше. Особено знаейки, че на гореспоменатата скица, която бе започнал сутринта, бе Юнги...

Но брюнетът разглеждаше и разглеждаше... Обаче по някаква причина направи грешна асоциация. Бе скица и чертите му бяха очертани грубо, понеже още нямаше добавен цвят. Челюстта му изглеждаше по-изострена, носът му бе по-прав, а скулите - по остри. И добавяйки начина, по който бе поставена косата, Юнги бе сигурен.

Джонгкук си падаше по Хосок.

Мин стисна устни и въздъхна, разочарован. Подаде му таблета и стана. А бе толкова сигурен, че е Джонгкук...

-Благодаря, извинявай. - каза единствено Юнги, издърпвайки стола до предишното му място.

“Няма проблем...” - отговори на ум Джонгкук, в главата му въртейки се всякакви сценарии.

Дали не бе отворил някоя рисунка и не се бе отвратил? Може би ако го бе направил, щеше да му се стори плашещо. Ами ако беше разбрал, че той е непознатият номер и се бе разочаровал?

Толкова много искаше да знае... Но не искаше Юнги да разбира.