HIDDEN | 『YOONKOOK』

∅29 | 28.09 петък

7:52
Имате ново известие

7:52
Имате ново известие

Джонгкук наведе глава стреснато, излизайки от транса си. Гледаше в случайна точка пред себе си, чоплейки калъфа на таблета си, докато изброяваше наум причини защо трябваше да прекрати комуникацията си с Юнги.

"Той не изпитва нищо към теб, сляп ли си? Виж с какъв поглед гледа към Джимин..." - се въртеше в главата на момчето, дори и докато отключваше телефона си, за да провери съобщенията.

- (2) Съобщения - Юнги

Отваряне?
Да | Не

Юнги: Ало, земята до тайния ми обожател

Юнги: Да не ме забрави???

Юнги: Не предлагай сандвичи, като не ги даваш ;(

Колкото и разстроен да беше Джонгкук в този момент, това го накара да се усмихне, макар и леко. Докато в главата му не изплува споменът за положението, в което се намираше и въздъхна дълбоко, тежестта на гърдите му връщайки се.

Вие: В мен е

Вие: Само че бях възпрепятстван от стичането на обстоятелствата (и от страха да не ме хванеш) и не успях да го оставя...

Юнги: От страха да не те хвана ли?

Юнги: Абе аз да не съм тука някакъв дето те дебне да те прати в карцер?

Юнги: Или дилър, преследващ пристрастен пубер?

Юнги: Физичката, дето търси кой да заточи на поправка?

Юнги: Бе я се стягай

Юнги: Искаш ли да изляза от класната, за да ми го оставиш?

Вие: Не, знам, че ще питаш Хосок или Джимин

Юнги: Ами ако го оставиш в шкафчето ми? Обещавам да не надзъртам...

Вие: Юнги...

Юнги: Е какво ме Юнгосваш, изобщо ли не ми вярваш?

Вие: Говорили сме за това вече.

Юнги: Разбира се.

Юнги взе телефона си, изправяйки се, като изскърцването на стола му привлече вниманието на целия клас. Включително и на Джонгкук, който подскочи на място и щом погледът му падна върху Юнги, целият потрепна. Вероятно от страх.

Брюнетът тръгна с уверена и бърза крачка към катедрата срещу него, погледите на всички ученици - вперени в него. Бе ядосан. И не толкова заради глупавия сандвич. А заради факта, че непознатият за него Джонгкук блокираше всичките му опити за сближаване.

Момчето отвори рязко чекмеджето, което не биваше да се докосва от учениците. Бе собственост на учителите и беше забранено. За това всички нададоха възмущения, съвети и ругатни, всичките подтикващи го да затвори чекмеджето. А ококорилият очи Кук секна дъха си щом Юнги извади от там контролните по биология, удряйки ги злобно в бюрото.

-Остави ги! - нададе Джонгкук, уплашен повече от това, че беше разбрал какъв е планът на Юнги, отколкото от идеята, че можеше реално да изключат брюнета заради това му действие.

-Ти да мълчиш. - коравосърдечно отсъди Юнги, разпръсвайки контролните по катедрата и присви очи докато отделяше на купчинка тези на момичетата от класа им. Трябваха му единствено тези на момчетата.

Джимин се обърна ококорен към Хосок, и двамата нямащи представа какво се очакваше да сторят. И в крайна сметка приятелските инстинкти на Хосок реагираха по-бързо и той изтича извън стаята, оглеждайки се, за да пази от учителя по Химия. А дори нямаше идея какво вършеше приятелят му.

-Идва! - съобщи ококорен Хосок, целият настръхнал, понеже учителят в края на коридора изобщо не изглеждаше в приветливо настроение.

Юнги отдели и своето контролно, премахнал и тези на Джимин и Хосок. Разгледа внимателно, проверявайки дали това бяха всички момчета в класа и включи телефона си, отваряйки камерата. Пулсът на Джонгкук забърза. Рязко.

Изправи се и изхвръкна към катедрата като коркова тапа, заставяйки зад Юнги. За момент се почувства глупаво, тъй като момчето пред него бе толкова вглабено е заниманието си, че дори не го забеляза, фокусирайки и заснемайки едно по едно контролните. Но Кук пое дълбоко дъх и хвана раменете на Юнги, избутвайки го към чина му с всичките сили, които имаше. Ако не заради друго, то му бе адски трудно поне заради факта, че мускулната му маса не бе напълно достатъчна, че да помести тази на Юнги.

И все пак успя. Но бе груба грешка.