HIDDEN | 『YOONKOOK』

∅25 | 27.09 четвъртък

Непознат номер: Няма да го направиш

Вие: Кое?

Непознат номер: Да се влюбиш

Непознат номер: Няма

Непознат номер: Повярвай.

Юнги бе свил вежди недоумяващо, забил брадичката си във възглавницата, излегнал се на леглото си по корем. Написаното определено го вбеси. И на двамата им беше ясно, че Юнги нямаше да остави нещата така. И точно това, че бе оставил съобщенията без отговор цели дванадесет минути, трябваше да говори много лоши неща на въпросния "непознат номер", който претендираше, че познаваше Юнги прекалено добре.

Момчето издиша ядосано, като пръстите му се задвижиха бързо и яростно по клавиатурата, свил вежди докато пишеше.

Вие: А такс ли?

Вие: така*

Определено бързото темпо, с което пишеше, си казваше думата.

Вие: И ти откъде можеш да си наясно с този факт?

Вие: Наблюдаваш ме само от далеч.

Вие: Изобщо няма как да твърдиш, че знаеш какво АЗ изпитвам и в кого АЗ ще се влюбя.

Вие: Защото

Вие: Аз имам симпатии към теб

Вие: Смея да твърдя, че даже те харесвам

Непознат номер: А аз те обичам

Юнги повдигна вежди, доста ядосан, ако трябваше да бъдем честни. Дори нямаше време да осмисли думите, бе в разгара на монолог и фактът, че беше прекъснат и то с опит за опровергаване, изобщо не му се понрави.

Непознат номер: Ще уча

Непознат номер: До утре

Вие: О, напротив.

Вие: Ще стоиш тук, защото сега ще ти изясня едно нещо, МНОГО ВАЖНО за хората, твърдящи, че ме познават

Вие: НИКОГА не ме прекъсваш, когато говоря за чувствата си, особено когато си виновен и ти се карам.

Вие: Никога.

Непознат номер: Хубаво, продължи...

Вие: Как изобщо смееш да имаш ниско мнение за себе си???

Вие: Смисъл, дори не съм си представял, че мога да съм обекта на подобна любов! Имам предвид, оправяш ми настроението всяка сутрин и си ми обсебил любопитството и главата, човече.

Вие: Имаш ли представа това колко специален те прави?

В конкретния момент Юнги беше нещо много повече от бесен. Дори използваше препинателни знаци. За това когато съобщението му остана прочетено, имаше време да осмисли какво беше казал в яростта си. От една страна беше мило, да. Но наистина бе по-груб отколкото му се искаше да е с това момче.

Непознат номер: Когато ме гледаш, съм по-плах, никога нямаше да ти пиша ако мислех, че щеше да разбереш кой съм

Юнги въздъхна дълбоко. Чувстваше се зле, беше го притиснал и го осъзнаваше.

Вие: Съжалявам, ядосах се.

Вие: Не искам да те притискам

Вие: Не беше честно, съжалявам

Вие: Искам като ми се разкриеш, да си сигурен в това, което правиш

Вие: Не мога да го искам толкова скоро от теб, минаха едва няколко дни

Непознат номер: Не, прав си

Непознат номер: Просто...

Вие: Да, схванах

Вие: Спокойно

Непознат номер: Благодаря, че разбираш хд...

Непознат номер: Обаче наистина трябва да уча, Юнги

Вие: Отивай тогава

Вие: Лека нощ

Юнги заключи телефона си и го остави на нощното шкафче, въздъхвайки. Извъртя се на леглото и легна по гръб, като издърпа завивката, лягайки, готов да затвори очи. В момента преди да го направи обаче, екрана му отново светна.

Непознат номер: Лека нощ, Юнги <3

Момчето се усмихна леко и затвоти очи.