HIDDEN | 『YOONKOOK』

∅76 | 29.10 понеделник

Техьонг стоеше нервен в коридора точно пред шкафчетата. Бе моментът на действие. Беше свършил всичко нужно от своята част в плана. Сега обаче чакаше изнервен, нищо не зависейки от него, а това доста го напрягаше.

Един етаж по-нагоре, Джимин вече започваше наистина да се затруднява със задачата да баламосва Хосок. Надзърташе в телефона си постоянно и си измисляше къде още да отидат преди да си тръгнат. Вече се бяха върнали в класната стая веднъж, защото Чим уж си беше забравил телефона, ходиха до тоалетна, а след това обратно до класната стая, защото Джимин уж си бе забравил и връхното. Хосок започваше да се изнервя.

-Оф, какво ти става бе, братле... - изръмжа Хоби нервно. - Къде ти е главата...

-Цял ден съм разсеян, не знам какво става... - посърналото настроение, което Джимин изигра бе толкова достоверно, че дори той самият се замисли дали не казваше истината.

-Става ли нещо с тебе? - Хосок взе, че се притесни. - Искаш ли да поговорим?

-Ами... Да... - Чим веднага се хвана за отворилата се възможност.

Седнаха на парапета пред прозореца и започнаха дълъг разговор за чувствата на Джимин, който дори успя да насълзи очи, но това този път не се дължеше на актьорската му игра. Хоби слушаше загрижено и потупваше приятеля си по гърба, щом потрепнеше.

-Виж, разбирам, Чим, ама ти си взел правилното решение. Реакцията му е била повече от ужасна, но не е мислел всичко, което ти е казал, бил е афектиран...

Джимин изключи звука на Хосоковия глас в главата си и погледна към телефона, който тъкмо извибрира.

"Техьонг: Готов съм"

-Знаеш ли, ще се оправя. - усмихна се насреща му блондинът, изтривайки сълзите си, а Хосок премигна бавно и объркано. - Хайде да тръгваме.

-Сигурен?... Ъааа... Ами, добре. Хайде... Сигурен ли си, че си добре?

-Не ме мисли. - Джимин махна безгрижно с ръка.

Точно на един етаж стълби разстояние от тях Техьонг оглеждаше коридора, за да види лицето на някого от тези, които търсеше, а с минаването на всяка минута, сърцето му забързваше с по един ритъм в секунда и му бе наистина трудно да се съсредоточи в каквото и да било, заради вълнението.

Джонгкук изникна пред Техьонг иззад гърба му от нищото, заобиколи го и застана пред шкафчето си.