HIDDEN | 『YOONKOOK』

∅68 | 15.10 понеделник

Вие: Добре, вече наистина не е справедливо това, дето го правиш

Вие: Не си ми написал и думичка от три дни

Вие: Ще взема вече да се побъркам

Вие: Можеш поне да ми отговориш, да ми кажеш, че всичко е наред

Вие: Или, че не е

Вие: Добре, моля те, отговори ми, когато видиш съобщенията, дори само, за да знам какво се случва с теб

Юнги остави телефона на чина си и въздъхна тежко. Зарови лице в ръцете си и разтри очите си. Почти не бе спал предната вечер. В деня в който се бе сдобрил с Хосок и Джимин искаше да разкаже всичко на непознатия, но той дори не прочете съобщенията му.

-Мин Юнги? - обади се учителката.

-Тук. - отговори механично той и се облегна на стола.

Погледът му механично се стрелна към мястото, на което всяка сутрин го чакаше сандвич, приготвен от непознатия. За пръв път откакто се бяха запознали там нямаше закуска.

-Джон Джонгкук? - отново учителката.

Юнги си наложи да се измъкне от мислите си, защото през главата му се навъртаха какви ли не сценарии.

-Отсъства. - отговори с преграхнал глас Хосок. Звучеше сякаш не бе говорил с дни.

Юнги погледна към приятеля си притеснено. Той също не му бе казал нищо от последния им разговор насам. Бе се досетил какво се беше случило между него и Джонгкук и предположи, че на Хоби не му се говореше. Юнги погледна към празното място на Кук на първия чин и въздъхна. Чувстваше се виновно, че бе дал празни надежди на приятеля си, но след всичко, през което бе минал последния уикенд нямаше сили да направи каквото и да било. Загледа се в една точка и бавно зачака часът да свърши.

-Искаш ли след училище да дойдеш у нас? - Юнги бе отишъл до чина на Хоби в края на часа. - Можем да играем или да гледаме нещо, ще поканим и Джимин...

-Виж... - Хоби преглътна и разтърка едното от подутите си очи. - Благодаря ти, просто сутринта говорих с Техьонг и му обещах да се видим след училище. Става ли утре?

-Да. - Юнги вдигна рамене и се усмихна. Все пак се радваше, че приятелят му има на кого да разчита и не е сам. - Разбира се, че става. Приятно, Хобс. - той удари с юмрук този на Хоби и се върна на чина си.

Погледна към телефона си с надежда, но в момента, в който натисна копчето, го остави умърлушено.

"Не, не се притеснявай. Ще ти отговори. Всичко с него е наред. Стига. Не се притеснявай."