HIDDEN | 『YOONKOOK』

∅47 | 05.10 петък

-Не очаквах нещо такова... - Юнги повдигна вежди, поглеждайки обратно към Кук. - Предполагам толкова ми стига, а? - ухили се насреща му брюнетът, а Джонгкук сви рамене. - И да ми говориш ли няма? - Кук поклати глава. Взе тефтера от ръцете на Юнги и извади химикалката, захваната за корицата.

Подаде му тефтера обратно щом бе готов с написаното.

" Иначе ще ме познаеш "

-Добре, а кога ще те видя без маската? - Юнги се обърна изцяло към него. Вълнуваше се. Дори изпита порив да го прегърне, изглеждаше много малък и крехък в огромните дрехи.

Кук отново започна да пише.

" Когато се влюбиш в мен, обещавам "

Юнги отново се усмихна.

-Е, радвам се, че имаш сериозни намерения към мен... - изкоментира брюнетът развеселено.

Джонгкук гледаше право в подареното му цвете, широко усмихнат. Отново взе химикалката.

" Какво означава цветето? "

Юнги се усмихна.

-Тайна. - повдигна вежди важно, Кук изцъквайки с език недоволно, сръчкавайки го с лакът в реброто, за да го накара да му каже, Юнги единствено изкисквайки се развеселено. - Разбери сам. Казва се... - момчето взе химикалката от ръцете на Куки, записвайки името на цветето.

" Метличина "

Джонгкук погледна Юнги съмнително и кимна бавно.

-И... - Юнги протегна ръката си, хващайки тази на Джонгкук в своята. Момчето потрепна от това му действие, пръстите му увивайки се несигурно около тези на Юнги, когато той ги преплете. - Какво ще правим в остатъка от срещата?

Джонгкук се усмихна, отново изчервен. Пак взе тефтера.

" Среща? "

Юнги го погледна в очите, не преценявайки колко близо бяха лицата им.

-А не е ли? - попита по-тихо, тъй като имаше време да осмисли близостта до лицето на Джонгкук.

Момчето пламна и бързо наведе глава, стискайки инстинктивно ръката на Юнги, докато пишеше с другата.

" Дойдох само, за да ти дам нещо "

-М? - изхъмка Юнги още докато прочиташе написаното и върна погледа си на момчето пред себе си. - Какво нещо?

Джонгкук преглътна. Сега или никога. Взе тефтера с треперещите си ръце, оставяйки го на пейката зад себе си и пусна ръката на Юнги. Закри с длан очите му, оставяйки го в неизвестност за това какво щеше да стане. Кук събра пръстите си, така че да е сигурен, че Юнги не виждаше нищо и свали маската от едното си ухо.

-Какво? - Юнги се усмихна леко, напълно объркан, но това, което Джонгкук правеше му се стори очарователно. Дори да не знаеше какво точно беше.

Кук преглътна тежко, пое си дъх и докосна устните си до тези на Юнги в отговор на въпроса му. Брюнетът се втрещи, не очаквал нещо подобно. Не помръдна, не беше сигурен, че се бе случило това, което си мислеше. Не и докато не усети устните на Джонгкук да се движат плахо срещу неговите. Юнги се усмихна леко в целувката и отвърна, усещайки треперещата ръка на Джонгкук да застава на бузата му. Кук я погали, притисна устни в неговите, сякаш нямаше да има друга възможност да го целуне и захапа долната му устна докато се отделяше. Бързо сложи маската си и откри очите на Юнги, който беше едновременно объркан и щастлив, чудейки се кое първо трябваше да покаже като реакция.

-Уха... - единствено се отдели от устните на Юнги, който отново му се усмихна искрящо.

Кук от своя страна бе целият пламнал в огнено червено, ставайки от мястото и взе тефтера си. Помаха му веднага щом се изправи и тръгна в случайна посока.

Юнги все още бе замаян от случилото се, едва успя да усмисли, че Джонгкук си тръгва и вдигна ръка, също помахвайки му.

Кук директно извади телефона си, пишейки в търсачката името на цветето, което Юнги му беше подарил. Отвори първия сайт, който излезе, устните му разширявайки се в огромна усмивка.

" Метличина – зараждаща се любов, израз на вяра; "Мисля за теб" "

/~•~/

*пърха от радост и вълнение* определено е любимата ми глава :')))