HIDDEN | 『YOONKOOK』

∅76 | 29.10 понеделник

-Здравей. - поздрави го той помежду другото, а треперещите му пръсти хванаха катинара на шкафчето.

-Здрасти... - подметна Техьонг небрежно, докато издължаваше врат и търсеше с поглед Джимин или Хосок.

Отне му една секунда, за да осмисли случващото се и зениците му се разшириха. Той погледна към Джонгкук с неприкрита паника в погледа.

-Чакай, чакай, това твоето шкафче ли е?! - попита вече пред нервен срив високото момче. Хвана раменете на Куки, за да го задържи от това да го отвори.

-Да... - Джонгкук сви вежди объркано. - Може ли да ми обясниш някой друг път какво се случва тука, наистина бързам...

Думите му минаха покрай слуха на Техьонг. Той извади телефона си и със светлинна скорост записа по екрана.

Вие: ЗАДРЪЖ ГО, ЗАДРЪЖ ГО!

Щом надигна поглед, сърцето на Техьонг спря за няколко секунди и той можеше да се закълне в това. Видя как Хосок, придружен от Джимин завиват по посока стълбището точно отсреща. Техьонг бе разсеян от звука на потропване. Обърна се настрани и видя Джонгкук да разтваря вече отключеното си шкафче.

-НЕ, чакай-...! - още преди да довърши обаче, бъркотията бе факт.

В следващия момент се случиха прекалено много неща. Погледът на Хосок се изстреля право към тъкмо извикалия Техьонг  и той премигна объркано. Джимин също погледна натам, но щом забеляза какво се случваше, широката му усмивка рязко помръкна и погледна към телефона си, също изпадайки в паника, след като прочете съобщението, което тъкмо бе получил.

Но най-ключови бяха обърканият поглед на Джонгкук и шокът, изписан по всеки сантиметър от лицето на Техьонг. Куки погледна Те шокирано и се дръпна леко встрани, което откри на Хосок и Джимин гледка към случващото се.

Щом Джонгкук бе отворил шкафчето си, от него се бе спуснал дълъг и широк пергамент, на който бе изрисувано с красиви букви "Ще дойдеш ли на бала с мен?". Около него в шкафчето бяха наредени миниатюрни златни балончета и облепени навсякъде конфети.

Пулсът на Хоби ускори. Веждите му се свиха и за момент пред всички разумни мисли в главата му се спусна черна завеса. Тръгна устремено с бесен ход натам, без да осмисля много-много действията си.

Никое от двете момчета пред шкафчето не знаеше какво да каже. Техьонг осъзнаваше колко бе осрал нещата току що и не можеше да отдели очи от шокирания поглед на Джонгкук, в който се четеше и капка съжаление.