-Десетка купа.
Изпуфтях и хвърлих картите си на масата.
-Искам реванш. - заявих ожесточено потупвайки бедрото си с длан.
Съншайн спеше на дивана,докато двамата с Рекс чакахме Аш да се пробере. Минаваше два и половина през нощта и притеснението ми се трупаше като отрицателен заряд,който скоро щеше да стане достатъчен,че да изхвърча от стаята и да яхна мотора на Аш,насочвайки се към Балтимор. Вече три часа редяхме пасианси,залагахме вещи,които не бяха наши и ги трупахме на масата.
-Ще го върна по местата им и ще дойда за последен кент. - съобщихих и oтлепих задника си от канапето,напълних шепите си с вещите и започнах да ги подреждам в апартамента по местата им.
Малкия часовник се настани удобно на камината,ръкохватката за горещите тенджери на кукичката до микровълновата и скоро върнах по местата им всички останали предмети.
Когато приключих се върнах на канапето и взех раздадените ми от Рекс карти.
-Защо ти казват Ти Рекс? - попитах,докато се оглеждах за някоя повтаряща се карта.
Кента беше лесна и добра за разсейване игра. А Рекс беше идеалния опонент - безпощаден и настървен за победа.
-Защото когато Аш ме откри,мачках коли с багер. Той ме попита: "На Ти Рекс ли се правиш там горе?" ,а аз отвърнах: "Да." - направи гласа си като този на Аш,когато бяха неговите думи,като по този начин ми напомни колко много ми липсваше и колко силно исках да е добре.
Не можех да повярвам,но се тревожех за него повече,отколкото за Ник. Неочаквано се чу шум от натискане на брава и докато се усетя захвърлях картите,тичайки към входа. Чорапите ми се плъзгаха по гладките плочки и едва не се забих в Аш,но той ме улови и ме спря на време. Очите ми трескаво затърсиха отговора в неговите,устните ми се отвориха за да си набавя достатъчно кислород. Чувствах стомаха си свит ба топка.
-Как мина? Къде е Ник? - обстрелях го с въпроси.
До мен се приближи Рекс,който също безмълвно го питаше какво се е случило. Лицето на Аш се сгърчи и той ме погледна тъжно. Извинение. Отдръпнах се крачка назад. Почувствах се замаяна.
-Мъртъв ли е? - гърлото ми задращи,като че бях глътнала цяла шепа железни стърготини и сега се опитвах да говоря през тях.
Аш веднага се пресегна напред и ме прегърна.
-Не скъпа,той е добре.
Толкова бях зашеметена от новините,че факта,че ме нарече скъпа остана на заден план.
-Как знаеш това?
Стегни се Райли,казах си,не получавай пристъп на истерия.
Боже,исках да ги избия всичките. Стиснах силно ръката му в своята.
-Как можеш да знаеш това, Аш? - очите ми прогаряха дупки в красивото му лице.
Сивите му ириси потъмняха.
-Имаха топлинни камери. Усетиха ни още преди да приближат достатъчно,че да стреляме. Разбраха,че нямахме намерения да даваме оръжието. - обясни.
- Отивам да си взема душ. - тихо каза и ме пусна.
Кимнах замаяно. Мозъкът ми беше станал на желе,удряше се в стените на черепа ми и се мъчеше да приеме чутото. Аш се бе провалил. Но Ник беше жив. С бързи крачки го догоних по стълбите.
-Как тогава знаеш,че Ник е бил с тях?
Исках да чуя отговора. Трябваше да чуя отговора. Аш намали темпо и ме огледа намръщено. Това беше сериозният и опасен Аш,когото познавах.
-Видях го в шибаната кола.
Объркана, продължих да крача подире му.
-Видял си Ник? - не можех да осмисля новините,които ми поднасяше една след друга.
Беше твърде бързо,а аз - прекалено неподготвена. Плътните му устни се извиха в усмивка,излъчваща злост.
-Той дори не се съпротивляваше. - обясни бавно,гледайки ме право в очите. - Брат ти не носеше белезници и беше в съзнание. Наречи ме негодник,но смятам,че са го привлекли на своя страна.
Точно за две секунди всякаква почва беше отнета под краката ми. Останах безмълвна. Какво можех да кажа,дяволите ме взели? Че той никога не се почувства добре сред нас? Винаги беше търсил начин,да се докаже и да донесе пари у дома,като истински мъж. Да накара майка ни да се гордее,като й купи нещо за Коледа. За това ли се беше продал? За пари?
-О,Боже... - бе единственото,което успях да
кажа.
-Всичко наред ли е? - Съншайн се бе събудила и стоеше до Рекс.
-Не. - казах глухо. - Нищо не е наред.
-Успокой се. - посъветва ме Аш.
Ръката му се вдигна,за да погали лицето ми,но го отблъснах.
-Не работя за никого,кълна се!
Веждите му се спуснаха ниско над очите. Стоманеният им цвят, попримцип отчужден, сега беше топъл и приветлив. Съчуествен.
-Знам това.
-Просто исках да съм сигурна. - пришепнах и се хвърлих към гърдите му,вдъхвайки от аромата му на мускус и подправки.
Поне за няколко секунди исках да съм жена,която не е войн. Исках да пусна всичките емоции на свобода и да ги запратя в канала. Но за целта трябваше да се покажа слаба.
-Всичко ще се нареди. Ще уредим друга среща. - опита се да ме успокои Аш,прокарвайки длан по дължината на гърба ми.
-Ние ще се качваме горе. - каза на Рекс и Съншайн,преди да ме вдигне на ръце и да ме понесе към някоя от стаите на горният етаж.
Усетих,че спря колкото да а отвори вратата с крак,след което внимателно и нежно ме остави на голямото легло. Миризмата му обгърна ноздрите ми. Усещах уханието на кожата му по чершафите,завивките и него самия. Усещане за странно спокойствие си оропряви път през узопнатоте ми нерви. Пожелах си това никога да не свършва.
-Не искам да те загубя. - признах в мрака.
И двамата не обичахме да включваме осветлението в тази стая. Интимността на тъмнината беше стотици пъти по-приятна и предразполагаща.
-Защо мислиш,че ще ме загубиш? - издиша срещу кожата на врата ми.
Чух как щифт обувки тупват на пода. Бях боса,което автоматично значеше,че бяха на Аш, а и не бях почуствала дългите му чевръсти пръсти по кожата си.
-Просто не го искам.
Студени и сладки устни докоснаха моите. Имаше вкус на пот, смесен със захаросан мед. Мускусната му миризма се обви още по-плътно около мен,изпращайки ме в онова кътче от съзнанието ми,където само случвашото се беше от значение. Повдигнах ръце от леглото и ги обвих около мястото,където предполагах,че беше врата му. Дясната ми ръка се спусна нагоре и обви няколко от боядисаните кичури. Копринената мекота на косата му беше добре дошла. Небръснатата му челюст се отри в гладката кожа на лицето ми,драскайки ме. Нямах нишо против. Колкото повече от него имах,колкито по-близо до мен беше,толквоа по-щастлива бях.
Усещах завивките да докосват голата ми кожа. Измърках и се протегнах като котка в леглото. Открих бележка от Аш на нощното шкафче. Топлината от тялото му ме беше гряла през цялата вечер. Увих се със завивките и напуснах спалнята,отправяйки се към банята. Взех си дълъг и топъл душ. Докато прокарвах сапуна по тялото си и слагах шомпоан по косата си,не спях да си повтарям,че му вярвах. Щеше да открие начин,да вразуми брат ми. Ако не,аз сама щях да отида там и да напъхам малко здрав разум в кухата му глава.
След душа си облякох обикновенни дрехи и слязох за закуска. Намерих Рекс и Съншайн заспали на дивана,преплели ръце и крака. Дланта на Рекс беше на дупето й,а другата - върху гърдата. Устата му беше леко отворена и той похъркваше тихичко. Съншайн също беше поставила едната си ръка на задните му части,което никак не ме изненада. Не исках да будя влюбените птички,за това се прокраднах възмижно най-безшумно в кухнята и се приготвих да си направя смути от плодове,когато очите ми попаднаха на сандвичи със зеленчуци,завити в найлон. Усмихнах се. Аш беше станал рано и въпреки,че имаше работа,ми беше направил закуска. Бе отделил от времето си за мен. Без да има видима причина от окото ми се спусна солена сълза,която се приземи върху плота. Започнах да се боря за глътка въздух. Отчаяните ми хлипове трябваше да останат в гърдите ми и никой да не ги чува,за да не изглеждах като глупачка. Аш щеше да отмъсти за майка си,това беше,което беше гонил през всичките години. И щеше да умре,убивайки и мен със себе си.
-Добро утро! - поздрави някой.
Премигах бързо и изтрих сълзите в ръкава на блузата си. Лепнах на лицето си маска на радост и помахах на Рекс зад чашата с изтинал чай. Не ми пукаше,щом е правен от Аш.
-Добро да е Рекс. - усмихнах се.
Хлиповете ми замраяха напълно. Така беше по-добре.
-Къде е Аш? - смръщи чело.
Повдигнах рамене.
-Беше ми оставил бележка,че ще се върне възможно най-скоро.
Вратата се трясна и нечий кубинки се чуха да идват към нас. Рекс грабна един от ножовете и го насочи към вратата на кухнята. Аш влезе,очевидно ядосан.
-Забравих си портмонето! - изръмжа.
Засмях се за кратко,но истински. Облегнах се на плота и сръбнах от чая. По едно време в ума ми се зароди идея.
-Къде отиваш? - Аш търсеше в кошчето за боклук,което ме накара да отворя уста в шок. - Едва ли е там.
Той махна с ръка.
-Остави ножа Рекс,преди да съм заврял главата ти на тънка лентичка в месомелачката и се върни при Съншайн. Чувства се неловко,а ти, както винаги,не си дал никакво обяснение на жената. Спри да ги оставяш след първата вечер. Тя не е такава. Поне на мен не ми изглежда така.
-Добре. - измърмори кафявокосата скала и напусна кухнята.
-Не ми каза къде отиваш.
Белокосия мъж,в когото бях започнала да се влюбвам до уши се изправи и скръсти ръце.
- За храна. Хладилника е почти празен. Защо изобщо си станала толкова рано? - намръщи се.
Заобиколих плота и отхапвайки от сандвича със стенание от добрия вкус,изгладих бръчката на челото му с пръст.
-Твърде млад си за да имаш бръчки. - казах. - Бих искала да дойда с теб.
За по-голяма надежда за успех направих кучешката муцунка на Шай.
-Опасно е. - но не звучеше така убеден и твърд в думите си,както се предполагаше.
Прехапах устна и започнах да я мачкам между зъбите си. Той се наведе напред за целувка,но аз се отдръпнах назад в последния моемнт. Дъхът му излезе със свистене.
-Това е манипулация! - ухили се. - Добра работа Фрейс,добра работа. - кимна доволно и ме сграбчи за кръста,придърпвайки ме към себе си.
Ухилих се в целувката и му позволих да я направи по-дълга. Накрая се отдръпнах отново,защото нямаше да свършим нищо през целия ден,ако отново се качехме в спалнята.
-Кажи ми,че си с джипа.
-С джипа съм. - потвърди и ме плесна по задника веднага щом слязох от плота. -Ако още искаш да дойдеш,си облечи якето.