"Ако обикаляш в кръг е важно да сменяш посоките. Така има шанс да се пресрещнеш със собственото си аз и да му кажеш,че трябва да спре,докато не е прекалено късно."
Сант Анел
_______________________________
Изчаках напрегнато обявяването за края на лекцията. Професора, чието име не бях обърнала внимание,през цялото време ми хвърляше незабележими погледи. Но понеже аз самата не откъсвах очи от него и следях всяко негово движение,ги видях всичките. Проучваше местоположението ми и проверяваше дали не съм намислила нещо. Бях,но той нямаше как да разбере това.
-Свободни сте. - каза след като времето изтече и нямаше какво повече да каже по темата.
Признавах му го,беше до сущ като някакъв професионалист,но аз знаех какъв е и нямаше как да ме подлъже. Изплъзнах се сред тълпата от състуденти и тръгнах към изхода. Никой не ми обърна внимание. Предимството да си аутсайдер и да се страхуват от теб. В колата Рекс ми бе продиктувал номера си и сега го набрах,изчаквайки да ми вдигне. Направи го след третото позвъняване. Звучеше запъхтян и зает с нещо.
-Ъм,Рекс? - огледах се за брата на Трой. - Ще дойдеш ли да ме вземеш? Имаме проблем.
-Къде си? Идвам веднага. - чу се женско мрънкане,след което закопчаване на цип.
Стана ми неудобно. Обясних му,че ще отида до общежиетието за да преупредя Съншайн,но той ми забрани и каза да остана сред хора. Колкото повече е тълпата,толкова повече няма да предприемели действия и съм щяла да бъда в безопасност - това бяха неговите думи. Изпъшках на логиката му,но приех. Беше прав. Затворих и изчаках на стълбите. Студения камък под задника ми беше напоен с лед и якето ми замръзна. Когато Рекс дойде,беше малко намръщен. Почувствах се зле,че го бях прекъснала. Сигурна бях,че имаше нужда от разпускане.
-Ставай. - повика ме с ръка,подпирайки се на вратата.
Очите му прескачаха по заобикалящите ни,но скоро всички се прибраха за следващия час и останахме само двамата.
-Хайде Райли,нямам цял ден! - изръмжа.
-Добре,задник такъв. Само че дупето ми се заледи за стълбите. - изсъсках в отговор.
Рекс се ококори и прихна в неконтролируем смях. Така силно се разсмя,че няколко висулки от дърветата паднаха и той се засмя отново. А тъкмо беше започнал да се овладява. Стиснах челюст и ръце в юмруци.
-Помогни ми,негоднико! - извиках.
Рекс се улови за корема и вдиша по-спокойно. Изтри влагата в очите си и се приближи с широка усмивка, подавайки ми ръце. Уливих ги и изчаках да ме издърпа,за да се качим в колата. По пътя си подсвиркваше някаква мелодия,което ми показа,че настроението му се бе върнало. Радвах се,макар и да беше неловко да си призная,че задника ми е залепнал. Трябваше да се правя,че рисувам,за да не го забележат и другите студенти. Добре,че беше дошъл бързо,иначе бях започнала да си представям как умирам там,в очакване на пролетта.
-Коя е Съншайн? - попита и спря пред общежитието,изключи двигателя и ме последва по пътя към стаята ни.
Махнах с ръка.
-Приятелката ми. Пада си по момчета с много мускули и черни дрехи,носещи кубинки. Но дори да отговаряш на тези изисквания,без кафяв цвят на очите си в списъка с нежелани.
Рекс се подсмихна. Сякаш бях описала него. За негов късмет или нещастие,кристално-сините му ириси не отговаряха на най-важния критерии.
-А тя самата как изглежда? - в очите му проблесна интерес.
Ухилих се,въпреки напрегнатостта.
-Изненада. - спрях пред вратата и почуках.
Никой не отвори,което накара Рекс да остане нащрек.
-Не е отвлечена, повярвай ми. Ако някой иска да отвлече Съншайн ще остане без очи и кожа. Тя има нечовешки дълги нокти. - поясних и показах с пръсти колко дълги имах предвид.
Рекс подсвирна. В следващия миг вратата се отвори рязко,а Съншайн се порцели с пистолет в челото ми. Зениците й се разшириха и тя отвори уста.
-Аз... - пистолета бе насочен надолу. - ... Здравей Райли? - усмихна се накриво и помаха с ръка,държаща пистолета.
Рекс ме погледна любопитно и почти чувах зъбчатите колелца на мозъка му да се задействат.
-Съншайн,приятно ми е! - сякаш забрави напълно за мен, когато зърна Рекс.
Намръщих се. Тя не си падаше по синеоки мъже. Отказах се да си блъскам главата с въпроси относно проятелката си и грабнах чантата й,напъхвайки я с някой дрехи.
-Какво правиш тук? - чух я да го пита.
Рекс звучеше по-сериозен,но и много флиртаджийски.
-Дойдохме за да те отведем на безопасно място. - обясни й.
Тя изхъмка.
-От къде си се научила да боравиш с пистолет? - сега вече звучеше истински впечатлен.
Извъртях очи и натъпках дантелените й прашки вътре. Като нищо да й потрябваха в най-близкото бъдеще.
-Тръгваме. - съобщих и хвърлих чантата с принадлежностите в ръцете й. - Нали? - повдигнах вежди към Рекс, който беше впил очи в стегнатото дупе на съквартирантката ми.
-Да,да,тръгваме. - нахайно подметна и я улови нежно за китката,потривайки вътрешната страна на дланта й с палец. - Мадам! - даде й път.
Не беше за вярване. Да не би Съншайн и Рекс да се харесаха? Толкова бързо? Боже,дано Ник да беше добре,защото не беше редно да се смея сега. Взех зарядното на айфона й по пътя и заключих вратата,слизайки след тях. Дори от тук успявах да го чуя как си гукат. Беше отвратително,но и сладко едновременно. Същестуваше ли вкус като отвратителен и сладък едновременно? От днес явно да.
-Къде отиваме? - наклони се в седалката си Съншайн,поставяйки ръце на моята и тази на Рекс.
Бяхме я сложили отзад. Грешка - Рекс я бе сложил отзад. Предполагах,че искаше да гледа гърдите й в огледалото за обратно виждане. Определено беше правил това,защото когато заговори се наложи да прочисти гърло.
-Към апартамента на Вера и Аш на доста голям етаж. Но мижеш да бъдеш сигурна,че гледката е върха. - усмихна й се.
Съншайн запърха с мигли и отвърна на усмивката. Идеше ми да натисна копчето и да повърна през прозореца. Усмихнах се злорадо.
-Рекс,ти нямаш ли си приятелка?
Съншайн се приведе толкова напред при този въпрос,че едва не падна в скута му. Изкихилих се, в очакване на отговора.
-Не. Защо питаш? - очите му се присвиха към мен.
Знаех,че не иска да й казвам за случилото се повреме на разговора ни по телефона.
-И Съншайн няма. - казах вместо това.
Съншайн сигурно се беше изчервила,защото се върна на седалката и започна да човърка лака по ноктите си. За сметка на това Рекс грейна като коледна елха.
-Така ли?
Хвърлих му шокиран поглед. Звучеше прекалено въодушевен. Съншайн също го забеляза. Рекс се прокашля отново.
-Така ли? - попита отново с по-боботещ глас.
Напуши ме на смях,но си спомних за Ник и Аш. Всичкото веселие изтече през ушите ми като спукан аквариум.
-Да. - отговори Съншайн.
После явно видя,че не се чувствам добре,защото ме потупа по рамото.
-Какво има Райли? - тревогата се бе настанила в очите й.
Не исках да я протеснявам излишно. Прекарваха си чудесно с Рекс.
-Рекс има боксерки на динозаври. - засмях се пресилено.
Приятелката ми се засмя и се върна обратно назад,но Рекс ме погледна за секунда. Разбирането беше като огледало на тревогата ми. Кимна ми бавно и тръгна,щом свтофара светна в зелено. Отправих поглед през стъклото. Искаше ми се някъде там под необятното небе сега Аш да е успял и Никалъс да се прибере у дома. Колкото и да ме дразнеше,той ми беше брат.
-Пристигнахме. - обяви Рекс след известно време в тишина.
Джипа наби спирачки. Пред нас мотоциклетист с каска ни вдигна среден пръст и даде газ,задимявайки пред нас. Рекс поднесе няколко ругатни по адрес на майка му и раздразнено хлопна вратата на затваряне. Двете със Съншайн направихме същото,без тряскането.
-Познаваш ли го?
Рекс исумтя и отвори голямата врата,оставяйки Съншайн да тръгне първа. Тя го погледна изненадано,но тръгна.
-Не. - поклати глава в отрицание и заизкачвахме стъпалата в мълчание.
Докато Шай не реши,че времето е идеялно за разпит относно живота на Рекс. Проследявайки разговора им с половин ухо,потънах в мисли за Аш. Бях започнала да се влюбвам прекалено силно. Това беше грешка,за която сама бях виновна. Той най-вероятно щеше да умре,ако тръгнеше срещу правителството. Никой нямаше да остави малък белокос бинтар да си стреля по Белия дом безнаказано. Или още по-лошо,щеше да се обрече на живот зад решетките до смъртта си.
Краката започнаха да ме болят,но настървено продължих да крача след двамата,погълнати от въпросите си един към друг. Съншайн често се смееше,докато Рекс доста редовно повдхвърляше по някоя шега или забавна случка от миналото си. Ако сега го видех и не знаех,че е способен на убийство,никога не бих го помислила за лошо момче. Същото важеше и за Трой,само дето той играеше за наистина лошите момчета.
-Тук е. - каза Рекс и отвори вратата на апартамента с ключ от джоба си.
Сигурно Аш му го бе дал.
-Защо тук,а не в колибата? - поинтересувах се.
Той отговори през рамо,помагайки на Шай да сабуе обувките си.
-Аш не е сигурен,че е безопасно да им показваме жилището му. Може и вече да знаят къде се намира,нищо не е сигурно.
Приятелката ми вирна нос.
-За какво говорите? - нацупи уста. - Ще ми кажеш,нали Райли?
Мразеха,когато правеше кучешката муцунка. Нали беше готок момиче,защо се пренасяше така? Въздъхнах дълбоко и раменете ми увиснаха.
-Отвлякоха Ник.
Тя посърна и постави ръка на рамото на Рекс. Той спря да разкопчава копчетата на ботите й и тя докоцука на една обувка до мен.
-Съжалявам,че не бях до теб. Такава съм егоистка!
От някъде стана течение и Рекс отиде да провери дали някой не се е промъкнал,забравяйки да затвори прозореца.
-Няма нищо Шай. - уверих я,но тя продължи да се самообвинява.
-Не,така е. Не се вслушвам в съветите ти,макар да знам,че си права. Не ходя на лекции,въпреки,че доводите ти също бяха верни. Аз съм черната овца,но това не значи,че и ти трябва да си. Съжалявам,че те повлякох по този път.
Продърпах я за прегръдка.
-Ще се справя. - уверено заявих и я притиснах силно към себе си.
Никога повече нямаше да отбягвам прегръдките. Никой никога не беше подсигурен,че това няма да е последната с този човек.