Съня ми започна да се изплъзва между пръстите ми,от дразнещо нещо,което пълзеше по врата ми. Раздразнено промърморих нещо и се плеснах по сърбящото място. Отворих очи при съприкосновението с чужда ръка. Последва смръщване на вежди и накрая фокусирах човека срещу мен. Носа му беше на сантиметри от моя,а ръката му подпираше слепоочието,докато се излежаваше пред мен.
-Гледката е ужасна,защо го правиш? - възнегодувах,покривайки лице с възглавницата.
Аш се засмя и я грабна от ръцете ми,вдигайки я високо.
-Никога не съм искал да съм заобиколен от перфектни неща, Райли, но въпреки това ето те теб,в леглото на апартамента,който деля с онази кучка.
Ухилих се злорадствайки на обидата към Вероника.
-Тя има чувства към теб. - подхвърлих,въпреки,че бях сигурна,че той вече знаеше това. - Също така,благодаря за лъжливия комплимент.
-Не е лъжа.
Раздвижих врат и се изнедах искрено,когато не изпука. Бях спала удобно. Толкова удобно,че исках да се случва всяка вечер.
-Тази откачалка,която заплашва на всеки две минути да гръмне някого? Не съм чак толквоа смахнат,по дяволите! - засмя се и поклати глава,изтъркулвайки се от леглото.
Неговата част миришеше невероятно,макар и да ме караше да кихам от мириса и съставките с подправки. Моята част обаче носеше миризмата на пот и липса на парфюм.
-Хей,Аш! - простенах докато се мъчех да се разделя с удобното легло и никога да не се върна. - Мога ли да се изкъпя? - попитах и лепнах огромна усмивка на лицето си.
Той прокара език във вътрешността на бузата си и извади тениска от шкафа.
-Ще ти покажа къде е банята.
Благодарих на боговете,че бяха с мен и изчаках да се вмъкне в тениската,за да тръгнем. Преминахме през голямия хол и се насочихме към една от другите две врати. Както всички тях и тази беше от тъмно-кафяво дърво,полирана до съвършенство. Зад нея имаше тесен коридор със закачалки ,от които висяха халати. Бяха бели и очевидно - неизползвани. Увити в големи прозрачни човали с цип,те видимо бяха купени в същия вид.
-Изчакай десет минути водата да се сгрее. Можеш да се събличаш през това време. В банята има всичко,от което се нуждаеш. Вероника е свикнала да има в изобилие от всичко,защото не обича да пазарува. Хората и разговорите с тях я... смущават. - усмихна се и ме погледна,докато смехът се зараждаше в гърдите му.
Засмях се с него,преди да посоча към вратата.
-Можеш да тръгваш. - съобщих.
Белокосия мъж до мен скръсти ръце пред гърдите си,като по този начин изду бялата тениска.
-Предпочитам да не го правя.
Облизах устни.
-Няма да се къпя,докато си тук. - отсякох,но не с такава сигурност,каквото ми се искаше.
Аш се подмихна и постави ръка на стената до главата ми.
-Сега не се къпеш.
Повдигнах вежди питащо. Какво искаше? Намека беше ясен като небето над Филаделфия,но въореки това аз не го разбирах. Аш се приближи и захапа долната ми устна,сякаш за да ми даде жокер.
-Няма да спя с теб!
Имах чувства към него,но ако го направех,връзката ни щеше да стане само плътска. Познавах този тип взаимоотношения и нямах намерения да го направя. Майка ми щеше да е горда,че стоях пред това изкушение и стойчески не отсъпвах от позицията си,дори влюбена до уши.
-Не съм искал това. - усетох устните му под ухото си,карайки ме да потръпна от екстаз. - Просто ме целуни Фрейс.
Затворих очи и го придърпах за тениската към себе си. Устните ни се сблъскаха първо нежно,но после нещата загрубяха и бях притисната срещу стената. Докато се усетя дишах тежко и мачках косата му в шепи,увивайки крака около ханша му. С последно гризване на долната ми устна той се отдръпна назад,а мъжка усмивка на веселие се прокардна по устните му,променяйки напълно мрачното му изражение от преди минути.
-Добре,че те спрях. Щеше да ми се нахвърлиш и без мое позволение. - пошегува се.
Но на мен не ми беше смешно и бузите ми пламнаха. Измъкнах се от ръцете му и скочих на крака.
-Знаеш ли,май предпочитах предишния Аш. Излизай!
Плътните му устни се извиха още повече в усмивка,разкривайки всичките му бели зъби. Беше толкова красив,че ако имах фотоапарат щях да го снимам и да го закача над леглото си в общежитието.
-Дадено шефе! - изкозирува и с маршова стъпка напусна банята.
Това не беше Аш. Аш беше злобен задник,който изгнорираше всичко,което казвах. Мъжът,който спеше с всяка от клуба. А за една вечер бях успяла да поставя толкова усмивки на прекрасните му устни,че не знаех дали очите ми някога ще погледнат към залеза по същия начин. Въздъхнах и подпрях чело на стената.
-Райли,потъваш. - прошепнах в тишината,говорейки си сама.
Вратата в коридора се отвори и Аш подхвърли своя тениска и ново женско бельо.
-Ако това не е на Вероника,здраво ще те нашаря с някой от твоите пистолети. - предупредих го,докато оглеждах бикините.
Аш ми намигна и малко преди вратата да се затвори напълно,отвърна:
-Вероника има доста различен вкус за бельо,за това намерих много трудно тези в шкафчето й.
Това беше потвърждение по неговия,смахнат начин. Прехапах устна и разкопчах халата, преди да се съблека и да вляза в баня от полиран гранит.
-На къде караш? Не,чакай,ще позная! Отиваме в общежитието,където ще ме оставиш и ще ми кажеш,че е било идеално,но не желаеш да се повтаря,защото предизвиквам човешкото в теб. А ти си голямата,злобно-чъдовищна свиня,която не изпитва такива маловажни неща.
Рекс се засмя силно и повдхвърли ключовете от Поршето си на Аш.
-Скъпа,ако не беше с него,щях да ти покажа какво е ... - Аш го прекъсна,подмятайки пистолета си в ръка,поставил другата на колана си.
-Рекс,живее ли ти се? - наклони глава настрани,както беше направила Вера първия път,в който ме видя в клуба.
Рекс се ухили и му посочи среден пръст,ттъгвайки към мотора на Аш.
-Една драскотина и ще гориш в Ада,надупчен като швейцарско сирене! - предупреди го Аш,отключвайки спортния автомобил. - Идваш ли? -вече говореше на мен.
Изпуфтях,но се качих на седалката до шофьора. Изведнъж гумите изсвистяха върху асфалта и Аш се ухили мрачно,пускайки спирачката. Колата подкара с бясна скорост,преди да се плъзнем под земята в тунела. Беше карал цял час през града,за да измами преследвачите ни,ако евентуално имахме прикапена опашка от Лолипоп,след което бяхме дошли в покрайнините на Бостън,при входа на подземен тунел от метрото.
-Долу няма нищо,освен стари чертежи и разклонения за метрото. - обясни,стъпвайки силно на педала за бензин.
Пратих молитва към Бог,за всеки случай. Всяко возене с Аш беше като последно. Дори в момента ми се повдигаше,но нямаше да повърна в колата на Рекс. Харесвах секси горилата от мускули.
-А минаваме от тук защото...? - повдигнах вежда и го погнедах в огледалото за обратно виждане.
Аш промърмори нещо,а после каза на висок глас:
-Ако са ни проследили вчера,ще е по-добре да следят Рекс. За да се измъкнем напълно,стига да има някое проследяващо устройство по колите ни,то това може да стане само,ако ги объркаме. На старите карти на града няма тунелите за метрото,не и тези. После ще излезем на няколко километра от университета ти,а за тях ще е твърде късно да ни погнат.
Обърнах се шокирана към него.
-Колко още умения имаш? Та ти си като робот,направен да е съвършен във всичко. - възклинах.
Челюстта му се стегна и адамовата му ябълка подскочи,когато преглътна.
-Не съм съвършен. Ако бях,майка ми нямаше да бъде убита,а аз да се скрия под леглото като лигав пъзльо. - изръмжа яростно натискайки педала.
Отломки от бетонената настилка под нас биваха изтрелвани зад автомобила. Ако зад нас имаше някой,стъклото му щеше да се надере и нямаше да може да ни вижда добре. Историята на мъжа до мен ме накара да притая дъх и да остана неподвижна. Усещах спомените,докато го връхлитаха. Така се случваще с мен с деня,в който пребих баща си и счупих челюстта му.
-Скрих се под шибаното легло като скапан страхливец Фрейс! - удари по волана,надувайки клаксона. - Те дойдоха и я питаха за някаква информация,която беше научила на последната тайна пресконференция в Белия дом. Беше се върнала едва преди няколко часа,а те вече знаеха,че е замесена. До ден днешен се мъча да разбера за какво е ставало въпрос. Правителството постоянно намира за какво да премълчи,но това е било нещо голямо.
Мигаше често,стискайки волана до побеляване на кокалчетата. Завоите бяха рязки,караха ме да се уловя за дръжката и да се подсигуря в колана. Бях направила голяма грешка,изричайки последните си думи. Глупавата и непохватна Фрейс,така ми казваше баща ни с Ник. Сега си спомних,че не го бях виждала и чувала от месец - най-дългия период от време,през което не сме говорили от раждането ми насам.
-Аш,намали,моля те!
Ноздрите му се разшириха и той повдихгна крака си от педала. Сърцето ми започна да бие нормално и отново можех да дишам спокойно. Може би щях да оцелея и днес.
-Забравих да ти кажа: отиваме в общежитието ти,да вземеш дрехите си. Ще живееш с мен в колибата на брега,докато Лолипоп не спре да те търси. Сигурен съм,че скоро ще й омръзнеш. - пръстите му потупаха кожения волан. - Ще те карам до университета и после ще те прибирам. Не искам да се виждаш и чуваш с Трой повече. Ще му навлечеш проблеми,на нас също.
Кимнах покорно. Не ме отпращаше. В момента бях раздвоена между това да съм радостна,или да тъгувам заради Трой. Дано не го бяха убили заради приятелството ни.
"Току що признах,че с Трой сме приятели."
Разтрих чело. Мислите ми се виеха във вихрушка от съмнение и незнание.
-После ще ме закараш ли до жилището на брат ми? Трябва да проверя как е.
Аш ме погледна странично за миг,преди да върне погледа си на пътя.
-Разбира се.