В мислите ми беше пълен хаос,докато двамата с Аш пристъпвахме към общото му жилище с Вероника. Той беше казал,че не са нищо друго освен колеги. Какво трябваше да значи това? Какво трябваше да очаквам да се случи в апартамента? Тръснах глава и продължих да се изкачвам,забила поглед в широкия му гръб. Походката му изразяваше мъжественост,сякаш той владееше цялото положение и преди минути не бяхме преследвани. Каквото и да чувстваше висичко беше прикрито зад дебел пласт привидно спокойствие. Какво беше отдолу под маската? По дяволите,нямах си никаква идея!
-Колко още? - изскимтях.
-Още цяла вечност. - шегата си пролича зад думите му.
Подсмихнах се,въпреки,че ми се повръщаше. Значи имаше чувство за хумор.
-Колко си забавен днес! Нима си взе хапчетата? - подкачих го,тръпнейки в очакване да видя реакцията му.
Аш намали темпо и подметна през рамо:
-Каза го откачената чернокоса,която донесе чук сред руини и срути една от останалите здрави стени.
Ухилих се и останах мълачалива,стъпваща след него по пътя ни към дванадесетия етаж. Дори само като си го помислех и числото изникнеше в съзнанието ми дробовете ми се свиваха и спазми обземаха стомаха ми. Накрая спряхме пред луксозна бяла врата от дебело дърво,за да може Аш да бръкне за ключовете си и да отключи портала към моя Ад на дванадесет етажа над земята.
-Ще влизаш ли,или като куче ще чакаш пощальона да донесе весника пред вратата? -повдигна вежди,правейки ми път.
Изръмжах и прескочих прага. Очите ми заподскачаха по красиви чаши,маси и дивани. Огромна стая с четири врати,водещи към останалите помещения, притежаваща големината на малко футболно игрище се разкри изцяло пред погледа ми. Гладно обходих все сантиметър от изяществото,за да знам,че ако когато ден умра,ще съм се докоснала до късче от прищевките на богаташите. Чух затварянето на вратата. А след него и завъртане на ключ,което ме изкара от мислите и бляновете ми. Сковано се обърнах към Аш,който захвърли ключа на дивана в средата на стаята и като някакъв див лъв започна да пристъпва към плачката си. Нямаше нужда да имаш много гънки върху мозъка,за да осъзнаеш,че аз бях в главната роля на сърната - вечеря на лъва.
-Знаеш,че за мен си като жена в цикъл,нали? - започнах да треперя,но не отсъпих. - Преди малко беше сериозен,после се пошегува,а сега си идиот. Кръговрата на живота ти,предполагам. - махнах с ръка.
Белокосата планина от мускули прокара пръст по брадичката си,докато ме гледаше замислено. Пръстена на средния му пръст проблесна в сребристо на светлината от залязващото слунце.
-Да спиш ли на пода,или да те провися от тавана... - промърмори,карайки червата ми да се завържат на възел.
-Направи го и ще отида в полицията! Рано или късно ще избягам и ще им кажа всичко,което преживях заради теб. - прозвуча повече като обвинение,за което си ударих пет със съзнанието ми.
Изведнъж пръста му спря и той го вдигна като знак за внимание.
-Сетих се! Ще спиш с мен,за да те наблюдавам. Сигурен съм,че такова животно като теб ще се научи само по трудния начин.
Без да ми даде време ср пресегна зад мен към рафт с различни по разновидност вещи и улови китката ми в хватка,заключвайки единия край на метални белезници за мен,а другия за себе си. Изщракването положи началото на една дълга верче.
-Веднага ги откопчай! - казах ядно. -Защо изобщо имаш белезници в дома си?
-Това не е дом,никой не живее тук. Изпозваме го,ако сме далеч от жилището си.
Защо все на мен се падаше да се забърквам в каши? Брат ми сигурно спеше блажено с поредния мъж или жена,а Съншайн проспиваше деня,сънувайки тестостеронени мачовци. Само за Трой не бях сигурна.
-Ключа е в кухнята,където отиваме сега,но съм сихурем,че няма начин да го откриеш дори да искаш. За това нека се насладим на вечерята и заспим като нормално-ненормални хора с белезници,какво ще кажеш?
Сложих ръка на кръста си.
-Че трябва да се събуя и да сваля якето си,а също и ,че това бе най-дългата ти реч до сега.
Ръката му с белезниците се повдигна и той ме издърпа към себе си. Не успях да запазя равновесие и паднах напред,където другата му ръка ме хвана през кръста.
-Внимавай Райли,не винаги съм в настроение,а след игричките ти от днес изобщо не ми е до това. -каза ,преди са тръгне към една от вратите.
Бях задължена да го следвам. В противен случай вероятно щеше да ме носи до там,а това щеше да е засрамващо и неловко. Колкото повече избягвах подобни ситуации,толкова по-добре. Мисля,че щях да пропусна втория семестър и да се върна във Вашигтон като сладкарка. С майка ми щяхме да правим торти за глухи лелки като мисис Брукс.
-Леле! -нямаше как да задържа изненадата си.
Кухнята беше точно като тези в списанията. Може би бях грешала през цялото време. С Аш нямахме почти нищо общо. Аз нямах пари доро за вилиците в този дом,още по-малко за някоя мебел.
-Ще трябва да ми помагаш с готвенето,понеже с една ръка не става. - повдигна длани.
Изпъшках,но грабнах престълката от закачалката отстрани на мивката. Бяха две,за това дадох другата на Аш.
"Дали готвеха заедно с Вероника?"
Не исках да мисля за това. Стана ми горещо при честото ми докосване с пръстите му,но нямаше как да го отбегна. Аш наистина беше добър готвач. В хладилника имаше зеленчуци,които изглеждаха доста пресни. За мен остана да направя салата,докато той се заемаше с основното - пилешки котлети. Останах изумена от сръчността му,която не отсъпваше по нищо на тази,с която шофираше мотор или автомобил. Сосовете изглеждаха така познати за него,че не се замисляше преди да добави някой.
-Сервирай! - кимна по посока на масата.
Присвих очи и инатливо скръстих ръце,като по този начин го дръпнах към себе си.
-Сервирай ти,изглежда така сякаш сваляш курви с готвене. - отбелязах с лъжлива небрежност.
Белокосия въздъхна и се подпря на готварския плот.
-Знаеш,че не го мислех наистина. Не изглеждаш като курва,просто се държиш, като че имаш струна,навита в задника.
Бузите ми почеревеняха от това описание. Да чуеш Аш да говори за задници си беше еротично каквато и да е целта на разговора. Прокашлях се и взех горещата тава. Пръстите ми мигновенно почувстваха високата температура и я върнах на плота,съскайки от болка.
-Мамка му! - изпсува и взе ръката ми,засмуквайки пръстите един по един.
Ако имаше начин пръст да получи оргазъм,то моите получиха цели три. Отдръпнах се,макар още да болеше,а действието му наистина да помагаше.
-Добре,мина ми. Къде са ръкохватките? - попитах.
Мистър Задник взе тавата без никакви предпазни ръкавици и без да каже нищо,ме затегли към масата в хола.
-Мислех,че ще ядем в кухнята. - сбърчих нос от объркване.
Ме усещаше ли топлината на тавата?
-Тук ще можем да следим новините. - отвърна,докато оставяше храната на масата.
Наложи се да се върне за прибори и чинии. Като послушно куче го следвах по петите. Имах чувството,че нарочно забрави и една от вилиците,за да се върнем отново в кунята. Дразнеше ме. Когато опусна ножа и бях задължена да клекна с него,реших да сложа край.
-Добре,разбрах,че си ми ядосан. Няма нужда да ме влачиш от единия край на апартамента в другия. Нека просто седнем и ядем,освен,ако не си ми подготвил друго наказание,без което няма да ми дадеш да докосна храната.
В очите му припламнаха дяволити пламъчета и хищническа усмивка изви устните му. Дори разкри част от белите си зъби.
"Пресвети Боже,този Дявол ще ме довърши!"
-Не се бях сетил за това и мислех да те оставя за днес,но това е страхотна идея. Изненадан съм,че сама я предложи, Фрейс! - потупа ме по рамото. -Сега ще бъдеш добро момиче и ще седнеш в скута ми,а после ще ми позволиш да те храня.
Езика ми сигурно беше отрязан без да съм забелязала,защото останах безмълвна за най-дългия период от време през живота си. Ако тръгнеш с Аш нищо нямаше да е нормално. Но кой искаше нормалност,когато можеше да има своя собствен Жокер?
-Добре. - дано желанието и въодушевлението от нетърпението не се усещаха в съгласието ми.
Прекалено бързия ми отговор,изречен по този начин го накара да отвори по-широко очи в изненада. Явно не беше очаквал да се съглася. Точка за мен. Бях видяла няколко емоции,което за него беше чисто постижение. Сега следваше само да се отърва жива от близостта ми с изкушението пред мен и това,което бе сготвил със сибствените си ръце.
Божичко,това щеше да бъде изпитание за сетивата ми.