"Понякога жените казват какво мислят,друг път говорят само с действия,но и в двата случая ще има какво да кажат."
Сант Анел
____________________________
-Задръж лъжите си,защото Аш винаги те е харесвал. Още щом те видя да минаваш зад клуба,когато ключовете ми бяха паднали на пътя. Исках да не те види,усещах,че не трябва да се срещате. - очите й блестяха от гняв.
-Вероника,пусни шибания постолет! - нареди Аш.
Преди да се осъзная летях към обятията на белокосия откачалник,а Рекс събаряше Вера на земята. Заклещи ръцете й зад гърба и я вдигна през рамо,понасяйки я към Поршето.
-Как можа да удариш жена? - не мобеше да повярва на очите си Аш.
Рекс се обърна и знаеща усмивка разцъфна на лицето му.
-Тя не е жена,а проклет Цербер шефе. - лилавокосата змия се извъртя в ръцете му в неуспешен опит да се освобиди. - О,не скъпа,сега си на мое разположение и ще си правим компания в колата,докато влюбените гълъбчета се разберат. Нали така белокос ебалнико? - засмя се високата камара мускули и напъха Вероика в колата,след което и самия себе си.
Вратата на червеното возило се затвори и останахме тримата. Трой се отпусна в седалката и повдигна ръце.
-Идеята беше моя,но Райли наистина има чувства към теб. Нека изключим за момент факта,че работя за Лолипоп и поговорим като възрастни. - обърна се Трой към мъжа някогашния си приятел.
От гърдите на белокосия се разнесе ръмжене и той се наведе към Трой през отворената врата.
-С теб няма какво да говоря повече,мизерен глупак. Само това,че устните ти са докосвали нейните е достатъчно да накарам мозъка ти да не се изчисти от седалката.
Въпреки ,че се бях облякла с топли дрехи, студа който така познавах,когато Аш говореше заплахи пак успя да премине през дебелитите платове и да се просмуче в костите ми. Внимателно поставих ръка на гърдите му и се опитах да провлека вниманието му.
-Аз съм виновна,аз му казах,че искам да не беше ставало така.
Онова гадно и неприятно чувство - срама - изби като червена пелена по бузите ми и плъзна чак под яката на якето ми. Аш ме погледна с присвити очи.
-Това ли е твоя начин да привлечеш вниманието ми? За колко голям задник ме вземаш,че да идваш пред вратата на подземието и да я разрушаваш с гумен чук? И да вземеш тази гнида със себе си! - посочи с ръка към синеокия в колата.
Трой предпочете да замълчи,но аз не бях него и голямата ми уста се отвори.
-Моля? Аз съм тази,която завлече в клуб с готик откачалки против желанието й и облече в оскъдни парцалки. Да ти напомня как ме отвлече и ме заведе в колибата на брега? Или как ме накара да чистя без бельо на два стола шкафа ти? Ти си ненормален,признай си го! И ако смяташ,че това което направих е прекалено,то значи е прекалено. Но не го смяташ наистина.
Отново бръщолевех глупости,водена от емоциите си. Не можеше да приключи всичко просто така след като бях разбрала,че изпитваше нещо. Дори не ми беше дал шанс. Внезапно осъзнах,че вършех безмислени неща. Трябваше да помагам на майка ми с парите и да търся Ник,вместо да привличам вниманието на Аш.
-Съжалявам,направила съм грешка.
Веждите му хвръкнаха до средата на челото и той ме обърна към колата. Ръцете му се озоваха от двете страни на тялото ми,а носа му докосваше моя.
-Аз съм биполярен,но ти идваш и правиш сцена,а после си тръгваш само с едно съжалявам. Тъпи женски,нищо не разбирате от мъже,а ни наричате "отворени книги". -ръцете му се вдигнаха за да образуват кавички. -Как да разбера дали говориш истината и да опитам да ти повярвам,като си мениш настроенията за стотна от секундата?
Стиснах зъби и вместо да остъпя,се наведох още напред.
-Тъпи мъже,защо не давате шанс на една жена, ако я искате? Значи си могъл да спиш със Съншайн и Брияна,а когато имаш чувства към мен не е редно дори да съм около теб,така ли? - исках да му зашия такъв шамар на бузата,че да ме запомни.
Сивите му очи бяха като тъмен мрамор,отразяваш буря в небето.
-Шанса не е за теб,а за мен. Не ти вярвам,че изпитваш нещо толкива силно,да тръгнеш с някой като мен.
За първи път говореше нормално. Не успях да сдържа усмивката си.
-Защо просто не останеш същата откачалка и не разбереш,че някой те харесва? - попитах и облизах устните си.
От толкова малко разтояние усещах топлината на тялото му и чувството за уют доведе до желание да се отрия в неговото,споделяйки тази топлина. Беше странно. Като част от рода Фрейс аз никога не си падах по интимности. Нямаше семейни прегръдки,никакви усмивки и мили думи. Само майка ми се отпусна след като онова нищиженство си тръгна. Внезапно Рекс потупа Аш по рамото,прекъсвайки момента.
"Великия момент в който щеше да ме предизвика да призная чувствата си. Добре,че пропуснах това унижение "
-Извинете ме,че ви прекъсвам,но имаме компания. - палеца му се насочи през рамото му,а с другата си ръка държеше мобилния върху чийто екран светеха множество точки в червено.
Движеха се по някаква улица,чието име не успях да прочета. После се чу шум от много коли,който отговори на въпросите ми. Аш се завъртя и ме хвана през кръста и коленете,след което носейки ме като булка ме постави на мотора и нахлупи каската на главата ми. Трой ме погледна с тънка усмивка и ми махна за довиждане. Ухилих се,колкото ми позволяваше каската и отвърнах на поздрава,улавайки се здраво за Аш,който се настани пред мен.
-Не ми казвай,че ме прибираш в общежитието.
Той ме игнорира напълно,както толкова често правеше,преди да потегли през стъпканата трева,следван от Рекс, шофиращ Поршето. Обърнах се за последно,за да видя как от другата страна на поляната пристигат няколко спортни коли. Още бяха далеч,но скоро щяха да могат да ни забележат. В далечината видях жена с руса коса да слиза от черно Камаро,която се качи в Шеверолета на Трой. Останалите коли потеглиха,а Шевролета подкара след нас.
-Имаме проблем. - отбелязах на глас.
Аш се обърна само за миг,после завъртя длан и даде газ на мотора. Машината замърка като котка и отпраши с плашеща скорост през поляната. Само секунда и излязохме на шосето. Обърнах се отново,за да видя дали Рекс ни следваше. Поршето го нямаше,а Шевролета с Трой продължаваше да кара по петите ни.
-Виждаш ли какво става,като се сприятеляваш с врага? - извика сивоокия и взе рязък завой,целящ да ги забави.
-Принуждава го! - извиках в негова защита.
Зъбите ми тракаха,докато незнанието от това което желаеше Лолипоп ме гонеше по-бързо от Трой,наставляван от постолета й,допрян до слепоочието му. Преглътнах тежко. Не исках някой да пострада заради мен.
-Вземи телефона ми от джоба на дънките и кажи на Рекс,че отиваме в апартамента.
Вятъра шибаше през лицето ми,там,където каската не успяваше да ме скрие. Едва го чух какво каза. Пресегнах се и потърсих джоба на дънките му,в който предоложих,че беше телефона.
-Това не е мобилния ми Фрейс. - до слуха ми достигна мърморенето му.
Изчервих се и потърсих в този от другата страна.
-Не мога да говоря докато караш! - извиках до ухото му,за да ме чуеше.
Той кимна и с последно превъртане на скоростите зави по много тясна улица между два цеха за мебели. Прегърнах го плътно,но този път се боях да не изхвърча от седалката,отколкото от разнежване. Шевролета ни последва,но после Аш наклони опасно мотора,подготввйки се да премине през ниска ограда от бетон.
-Ще ни убиеш!
Започнах да редя молитви,докато арката над нас не премина отгоре ни,на сантиметри от главата ми. Не затворих очи,защото като малка си бях обещала да посрещна смъртта с отворени такива,взирайки се право в нея. Както Съншайн беше обещала да не рабори,така и аз имах своята клетва. Глупаво,но ми беше станало като девиз. "Девизите на Райли Фрейс". Чудесен начин да запълниш мислите си,докато те следва един от познатите ти с опрян в черепа пистолет и вероятно смъртоностно препускане по улиците на Бостън. Само дето Шевролета никакъв не се виждаше,а Аш беше намалил скоростта до нормално за себе си. Въздъхнах с успокоение. Деня на смъртта ми нямаше да е днес. Всъщност,напомних си,още не бе изключено. Оставах насаме с Аш,в някакъв апартамен. Точно мислех как ли изгежда сградата,когато намалихме достатъчно,че да спрем пред портите на огромена такава с минимум петнадесет етажа. Имах ужасен страх от височини и закуската ми пожела да напусне по същия път,по който беше влязла.
-Спокойно,няма да сме на последния. - слезе, подавайки ли ръка.
Свалих каската и му я
дадох,страхувайки се да помисля над предложението да му подам своята. Каква страхливка бях,явно беше прав.
-Не ми казвай,че беше очаквала да те отведа в общежитието. Невъзможно е да те върна там,когато ни следят. Това е като да сложа сам главата си в капана. - каза и зави мотора с черен плат,който стоеше закачен за стената. Не бях осъзнала кога сме влезли под земята в гараж,но клоустрофобията ми щеше да довърши страха ми от височини. Аш се засмя и поклати глава,протягайки се. Врата му изпука и премигах изненадано,преди да осъзная от какво идваше този звук. Сложих си маска на спокойствие,която не свърши никаква работа. Мислех,че се получава,докато белокосия ми бивш шеф не подхвърли през рамо:
-Страхът ти се личи отвсякъде,не се опитвай да го прикриеш,така само усложняваш нещата.
Спомних си,че той никога няма да нарани жена и се отпуснах леко. Съвсем малко,за жалост.
-Надявам се няма да повърнеш върху ми,защото отиваме на дванадесетия етаж. - уведоми ме.
Прокарах език зад зъбите си.
-Ще опитам да не се случи. - извъртях очи,следвайки го към вратата за стълбището.