Минаха два дни откакто бях видяла Аш в онова място под земята. Вече започвах да се двоумя дали съм изтълкувала правилно действията му в онзи ден. Той ме бе целунал. Два пъти.
Но после ме отблъсна.
Въздъхмах продължително и уморено. Кафе машината изпука и се наведох за да взема горещото си мокачино. Загърнах се с шала и якето си,насочвайки се към университета. Бях си купила нов скицник с парите от Трой и сега имах с какво да запълвам времето си повреме на лекциите.
Професор Кейси беше болен и го заместваше някой,чиято фамилия ужасно ми напомняше на тази на Трой. Когато мъжа влезе едва не изпуснах чашата си и не се полях с мокачиното. Беше истинало,но щях да направя голямо петно. Професора беше като по-възрастаната версия на Трой. Същите дълбоки сини очи гледаха зад очилата с тънки метални рамки,докато се представяше. Значи бащата на Аш беше учен,а този на Трой - професор. Тези момчета можеха да имат толкова хубав живот за разлика от моя,а се бяха заели с огнестрелни оръжия,изкарващи лазер вместо куршуми. Облегнах се в стола си и започнах да драскам скици на новия ни преподавател.
Часове по-късно след като лекциите приключиха,си тръгнах и звъннах на Съншайн. Попитах я дали иска да излезем до някое кафене,но тя твърдо отказа и ми затвори без да ми даде шанс да я убедя. Оставаше само Трой.
-Свободен ли си?
-Райли,започна да ти става навик да ме разнасяш навсякъде като някаква кукла на конци. -последва прозявка. - Да,свободен съм. - простена с недоволство.
-Супер,чакам те пред общежитието. - изритах един едър камък от пътя.
-Какво стана с Аш? Защо не излезеш с него? Двойка сте,нали? - поинтересува се.
Трябваше да се сетя по-рано,че той не знаеше какво се бе случило след като влязох.
-Ще ти разкажа когато дойдеш. Побързай,не обичам да чакам. - примърморих и натиснах червеното копче.
Прибрах мобилния си в раницата и се подрпях на стълбите,за да уплътня времето си в рисуване на гледката към небето над Бостън. На Трой му отне повече от обикновенно да пристигне. Грабнах нешата си и се затичах към Шевролета му.
-Забави се. - отбелязах и затворих вратата.
Косата му беше разрошена и очите му ме гледаха сънено. Засмях се и я разроших още повече. Той затвори очи и изкриви устни в раздразнение.
-Бях заспал. - отгвори и потегли като охльов.
Влачехме се с осемдесет километра в час. Изпуфтях и вързах косата си на хлабав кок.
-Карай към нашето кафене.
Той ме погледна намръщено в огледалото.
-Имаме наше място? Райли,какво се е случило? - тревогата се усещаше в гласа му.
Поклатих глава и отказах да излея мъките си на клетия синеок великан. Беше му достатъчно,че го размъквах навсякъде като мой шофьор и исках пари от него,но и да го изпозвам за възглавница? Това щеше да е ужасно от к
Моя страна. Въпреки това казах:
-Той ме отряза. Беше като да се отървеш от апендицита си. Само дето мен ме боли повече,сигурна съм.
-Няма как да си сигурна в каквото и да било. - зави към малкото кафе и спря на паркинга. - И наистина ли го е направил? - възкликна след като напуснахме превозното средство и тръгнахме към входа.
Кимнах положително.
-Няма шега,няма измама. - добавих и избутах вратата.
Разказах му за случилото се,без да споменавам от къде влязох и какво видях. Просто думите ми и тези на Аш. Беше болезнено да си го припомня,но след това се почувствах по-добре.
-Той е глупак! - удари с ръка по масата и отпи дълго от черното си кафе. -От всичко което ми разказа виждам,че е влюбен в теб,но е твърде голям мачо да си го признае. Слушай,имам план.
Наведох се напред и продърпах стола си към масата,за да слушам възможно най-внимателно. Трой беше умен и бях убедена,че плана щеше да сработи. В единия от случаите щях да разбера на какво е способен Аш за мен,а в другия да видя дали е готов да покаже чувства. Накрая,когато скъпият ми Невънс изказа плана си,се ухилих и чукнах чашата си с неговата.
-Това е откачено,но е забавно. - засмях се и оставих сметката на масата,повличайко за яката след себе си. - И прстани да обличаш тези кожени якета,ще взема да ти открадна дрехите накрая. - засмях се отново и двамата заедно поехме към бившия готик клуб.
Отбихме се през магазин за стройтелни материали и взехме голям чук с гумен край. Поставих тежкия инструмент на рамо и скочих от Шевролета,следвана от Трой.
-Сигурна ли си? Вече започвам да се съмнявам,че е добра идея. - почеса се по врата. -Чувствотото,че ще пострадам ме кара да си плюя на петите Фрейс.
Поставих пръст на устните си и го спрях,поставяйки длан на гърдите му.
-Ти стой тук,за да не разбереш къде е входа. Бъди готов да тичаш към колата щом ти кажа. Веднага потегляш и караш към летището. Ще минем по магистралата.
Звучах като откачената жена на Жокера. Важнот се бе,че се нуждаех да предизвикам белокосия задник. Бях готова да се хвана на бас,че не очакваше бъзливата Фрейс да направи такава голяма глупост.
-Добре. - съгласи се. - Късмет!
Прекръстих се.
-Благодаря,ще ни е нужен. - казах.
Ботушите ми хрущяха по отломките от екзплозията,които никой не беше почистил. Застанах пред мястото в стената,където трябваше да е вратата и уловила здраво чука в ръце,го запратих към вратата. Мазилката се разклати и започна да пада.
Парчета от боя и стърготини се поръсиха по дрехите и лицето ми. При всеки следващ удар стената се тресеше по-силно и роненето ставаше по-силно,а парчетата - по-едри. Когато чух странен шум,веднага хвърлих чука и се затичах към Трой,който ме видя отдалеч и веднага се насочи към Шевролета си.
-Карай! - извиках и затръшнах вратата с трясък,издърпах колана и го преметнах през рамото си.
Тежки стъпки и шум от гуми на мотор огласиха улицата. Пешеходците не обръщаха внимание,с изключение на малко момиче,което ядеше близалка и с широко отворени очи ни наблюдаваше. Невънс подкара Шевролета със свистене на гуми и подплаши момиченцето,а мотора и неговия белокос ездач определено успяха да привлекат някой и друг поглед.
-Аш ни следва.
-Виждам! - изръмжа Трой и натисна по-силно педала.
Уливих се за дръжката на покрива и започнах да ръся молитви. Ами ако Аш стреляше?
"Колата е бронирана." - напомних си.
Малко по-спокойна погледнах в страничното огледало от моята страна. Каската прикриваше всичко,освен очите на Аш. Ръката му,обгърната в кожена ръкавица стискаше здраво дръжката на мотора и даваше газ. Изругах,когато видях,че ни настига.
-Поеми от тук! - посочих към улица,която щеше да ни изведе направо на магистралата.
Тревата ни прикри,но Аш още ни следваше. Чуваха се звуци от още автомобили,което ми показа,че не само той ни следваше. Изведнъж до нас изникна червено Порше, насочило се право към нас. Видях ужаса в очите на Трой,докато двете коли се разминаваха.
-Те не знаят,че си в колата. - изкрещя Трой. - Ще ни запалят,щом видят добра възможност.
Лицето му беше маска от спокойствие,но това беше само привидно. Ако се загледах по-внимателно малките капчици пот изразяваха страха му. Никой от двама ни не бе очаквал такъв развой на събитията.
-Отбий,сякаш се предаваш. Ще съкратим пътя. - предложих.
Сините очи му очи се присвиха,но той проследи мисълта ми и разбра накъде бия. Шевролета направи рязък завой и отби през тревата. Неравотистите по пътя върнаха главоболието ми от миналата седмица.
-Спри тук.
Колата спря,а червеното Порше и мотора на Аш ни заобиколиха. Бившия шеф на "Bad romance" бръкна във вътрешнистта на коженото си яке и извади пистолет. Видях Рекс да слиза от автомобила ,въоръжен с два пистолета с голямо дуло.
-Ще стрелят,докато не пробият стъклото ли? - попита Трой. - Господи,излез сега,обичам тази кола! - измърмори сърдито.
Аш вървеше право към нас и когато ме видя,свали каската си и я захвърли в тревата. Краката му започнаха да правят големи крачки към нас.
-Направи го! - погледнах в сините очи на Трой.
-Аш ще ме убие... - простена,но сложи ръка на врата ми и ме притегли към себе си.
Вдишах рязко,преди меките възглавнички на устните му да се докоснат до моите. Целувката беше бавна,но целта беше да изгележда като животинска и адски еротична,което свърши работа благодарение на пръстите на Трой,които мачкаха косата ми. Сигурно отстрани изглеждаше сякаш той едва ли не ме поглъща в страстта си,но истината беше,че устните му не помръдваха.
Полетя изтрел. Стъклото се напука съвсем леко. Аш не спря до там. Пръста му се местенеше на спуска. Куршумите обляха стъклото до шофьора,а бронираното такова ги спираше. Чу се дивия му рев,преди да намери начин да отвори вратата и да посегне към Трой. Не бях предвидила и това,заради което го избутах надолу и изритах Аш в коляното.
-По дяволите,това заболя! - обади се Рекс. - Това е женската ти Аш,аз се оттеглям.
-Знам това! - изръмжа Аш и избута косата си назад с опакото на дланта си.
Пистолета падна в пръстта и той ме хвана за крака,изтегляйки ме напред. Паднах на задника си. В уличния бой се бях научила,че паднеш ли,шансовете да загубиш са големи. Забих пръсти в тревата и се отблъснах,подкосявайки краката му. Аш се олюля,но остана на крака.
-За тях ли работиш? - гласът му беше толкова силен,че сигурно го чуваха чак във Вашингтон.
Гнева се сипеше на талази с всяка сричка,излизаща от устата му.
-Събираше информация за тези нищожества! - обвини ме. - Лъгала си ме през цялото време! Срещата ни зад клуба не е била нещастен случай,нали? Ти си най-подмолната кучка която някога съм имал нещастието да познавам.
-Я да млъкваш! - изревах диво и се нахръвлих отгоре му.
Кокалчетата ми посрещнаха скулата му и кръвта започна да тече. Щях да му разбия носа,когато Рекс ме улови през кръста и ме издърпа назад. Аш се изправи и се изплю в пръстта,гледайки ме невярващо. Изглеждаше предаден,а от болката в очите му разбрах,че наистина му пукаше за мен.
-Не го наранявай! - проплаках. - Аз го накарах да ме целуне. Всичко беше за да привлека вниманието ти.
Беше ме срам. Толкова много ме бе срам. Не исках да погледна повече в лицето му,въпреки че знаех какво ще видя там.
-Не искам да беше станало така. - тихо казах. - Просто искахме да ...
Женски нокти раздраха бузата ми.
-Казах ли ти да не си играеш с това,което не ти принадлежи?
Вероника държеше пистолет,насочен към мен. Сякаш всичко се повтаряше,но този път изгелждаше така,сякаш нямаше да оцелея. Виждах чернотата на дулото,насочена към лицето ми. Този път щях да умра.