-Харесва ли ти така? - закачи ме и удари ледчетата в чашата си.
Извъртях се и изругах най-продължителната псувня, която някога бях изричала. Краката ме боляха от напрежението да стоя в тази поза, а Аш само се наслаждаваше на излагането ми от коженото канапе. Истинска свиня. Извратен, гнусен и шокиращ те с всяка своя постъпка. Наистина се замислих няколкократно дали да не хвърля четката по него и ако успеех, да го накарах да се задуши като я глътнеше. Уви, имах лош мерник. Но с пистолет бях добра. Жалко, че нямах такъв у себе си. Сега щях да го изритвам в някоя канафка. Никой нямаше да се сети за него. Следователно - чисти ръце.
-Какво се замисли? Паяжините върху тавана на шкафа те чакат -засмя се.
Усещах очите му да шарят по всяка част от тялото ми. Стъпих по-напред и с опасно залюляване от страна на стола избързах с четката последната плоскост.
-Доволен? - попитах през зъби.
Стана точно това което се опасявах да не се случи. Стола се наклони назад и задните крака се извиха настрани, а килима се нагъна. Полетях и направих салто върху стола. Въпреки това, явно не бях изчислила правилно скока, защото се ударих в пода.
-По дяволите - простенах и разтрих главата си.
Целият череп ме болеше. Тила ми, който и посрещна пода, пулсираше нечовешки. Белокосия ми шеф се надвеси над мен, все така продължаващ да държи чашата с кехлибарена течност. Сините му очи се присвиха над лицето ми и той смръщи чело. Изправи се рязко и тръгна нанякъде. От позицията си на пода не видях къде, но когато чух вратата да се отваря, разбрах че излизаше.
-Във фризера над хладилника има лед. Искам да си се изпарила когато се събудя. Ще те накажа отново, ако не се явиш на работа пак.
Огледах се. Той май се шегуваше. Изправих се със скок, който усложни още повече положението и ми се зави свят. Улових се за стената и го видях размазано да напуска.
-Шибан нещастник! - изкрещях зад гърба му, преди вратата да се хлопне.
Буботещ звук прозвуча в ушите ми. Не успях да направя правилно крачка, но останах в съзнание. Боже, как успях да се ударя така? Стиснала здраво вратата на вградения хладилник дръпнах дръжката. Поех плика с леда най-отгоре, затваряйки вратата. Пролазих до стената и се опрях на нея с рамо. Дишах и издишвах дълбоко за да напълня всяка клетка с кислород, преди да разбия леда в стената и да побягна от стаята.
Беше ме пуснал да си вървя.
На всеки ъгъл в мистериозното му, скрито зад колиба, имение се озъртах плахо, за да се подсигуря в свободата си. Нямаше нито камери, нито Аш. Бях се насочила към стята с леглото за да се преоблека, но там нямаше нищо мое, освен мокрите ми бельо и тениска. За съжаление тениската ми нямаше да прикрие нищо от погледите на хората. Тъкмо премислях какво да правя, когато започнах да чувам стъпките му по коридора над мен. Не знаех дали пиянски се нагласяваше да ляга или слизаше да провери дали съм си тръгнала, но не исках да рискувам. Не исках и да се сещам как загубих останалото си достойство преди няколко минути, а после бях грубо изгонена. Напсувах го отново и събрала кураж, натиснах бравата надолу. Излязох извън жилището на копелето. Още валеше, а мотора му го нямаше. Сигурно го бе прибрал докато се къпех.
Два часа след като напуснах колибата с дегизоровка на огромното и модерно имение на шефа си готик откачалка най-накрая приближавах общежитието. Дъжда бе спрял преди около половин час и няколко прозореца бяха отворени, включително и нашия. От единия се показа Ми Чей, която извика шокирано на японски щом ме огледа.
-Райли, какво се е случило с теб? -изкрещя през дограмата от старо дърво и накара още няколко прозореца да се отворят.
Прикрих се зад мократа си коса и покрих задника си с ръце,докато набегом се сврях през входната врата и избягах в общата стая на мен и Съншайн. Ключа ми беше изпаднал някъде в стята с балдахина. Наложи се да блъскам по вратата.
-Хубав арсенал Фрейс! -зад гърба ми се присмя момче от по-горните класове, което не ме харесваше.
Като се замисля много хора не ме харесваха. Обърнах се с гръб към вратата и му забих круше в носа. Бяха двама. Приятеля му изненадано изсвири и покри устата си с ръка, за да не го види другия, че се смее.
-Махайте. Се! - изръмжах заплашително.
Вратата се отвори и паднах назад. Приятелката ми извика уплашено и затвори. Кракът ми се озова между вратата и касата. Срещата ме накара да извия лице към пода и захапя дланта си.
-Боже, Райли съжалявам! Не беше умишлено! - изплашено бръщолевеше Шай и избута внимателно червения ми крак, докато затваряше вратата пред лицата на събиращата се тълпа.
Шибано чудесно, половината университет беше видял най-интимните ми части.
-Райли, чуваш ли ме?
Завъртях очи и я погледнах, но всичко беше размазано. Ръката ми трепереше. Промърморих нещо и я улових с другата си ръка. Простенах. Цялатото ми тяло се тресеше.
-Не припадай!
Усмихнах й се и понечих да й се изплезя. Мразех, когато се правеше на загрижена. Студената кралица с бяла коса не се грижеше за никого. Облаците сами се постеляха пред краката ѝ.
Кучката ми съсипа живота и ме повлече в Ада на готиката!
-Няма да припадаш Райли! -прокънтя гласът на Шай в ухото ми.
Опитаха е да издържа, но беше трудно. Исках да заспя. Последва силен шамар през лицето ми. Получаваше се. Мястото започна леко да пари.
-Чуваш ли ме сега?
Опитах се да кимна. Нищо. Шай разбра че не е достатъчно и ми удари още един шамар. Това момиче не си поплюваше. Едва се стърпях да изохкам.
Аш беше мъртвец. Утре,когато отидех в клуба,щях да го убия. С голи ръце щях да му извия врата. Ботуша ми щеше да му разбие мутрата в стената, а...
-Спри да мислиш как да убиеш Аш на глас и затвори уста, защото ще ти излея кофа с вода на лицето! -предупреди ме.
Твърде рано изсипа кофата. Водата плисна навсякъде. Щях да имам огромни проблеми с ръководството на университета.