LOST GIRL

63. Споразумението

На следващия ден Ева и Стайлс отидоха в градската библиотека, за да потърсят информация за семейство Хейл, както и за силата на телекенезата.

-Хайде, Ева! - Прошепна луничавото момче и се огледа наоколо. - От 2 часа сме тук. Да си вървим!

-Добре, добре. - Отвърна момичето и грабна няколко книги.

-Не се тревожи, ще се справим все някак с брат ти.

-Дано да си прав. - Въздъхна девойката и подаде картата си на библиотекарката, за да запише книгите й.

-Не бъди такава. - Изсумтя Стайлс и погледна към приятелката си. - Справяли сме се с по-трудни и опасни неща преди.

-Да, но това тук е лично. - Тъмнокоска прибра картата в джоба си.

-Не знам какво щях да правя, ако имах такъв откачен брат. Не се обиждай, но Адам е психопат.

-На мен ли го казваш. - Отвърна зеленоочка и се засмя.

~~~

Няколко минути по-късно Ева и Стайлс напуснаха библиотеката и се отправиха към помещението на Дерек, минавайки по-напряко през гората.

-Какво смяташ да правиш, ако брат ти се появи отново? - Попита луничавото момче и взе книгите от ръцете на приятелката си.

-Честно казано нямам представа. - Момичето поклати глава. - Веднъж се опитах да го убия, но не се получи.

-Какво?! - Възкликна Стайлс.

-Прободох го с нож и Дерек знае за това, защото го видя в съня ми.

-Не мога да повярвам. - Луничавото момче изцъкли очи.

-Какво да направя? Адам ме намушка с ножа първи. - Девойката сви рамене.

-Вие сте най-странните брат и сестра, които някога съм виждал. - Засмя се Стайлс. - Защо той те мрази толкова много?

-Смята, че аз съм отговорна за смъртта на биологичните ни родители.

-Не разбирам. - Луничавото момче  присви очи.

-Дълга история. - Въздъхна тъмнокоска и продължи по пътиката.

-Винаги казваш така. - Нечий глас накара двамата тийнейджъри да се обърнат рязко, за да видят пред себе си Адам.