LOST GIRL

58. Разкрита тайна

Дерек стоеше по средата на помещението и стискаше силно юмруци. Повече от всичко на света искаше да настигне Ева и да й признае, че беше целунал Брейдън само, за да я накара да ревнува, но не можеше да го направи, защото Джак беше с нея в този момент. Страхуваше се, че ще загуби единственото хубаво нещо, което му се бе случвало от доста време насам, но гордостта му надделяваше. Беше й обиден, дори бесен за внезапното й напускане, но дълбоко в себе си знаеше, че не го бе направила нарочно и без причина. Беше тръгнал с наемната убийца само и единствено, за да забрави за момичето, което безрезервно му се беше доверило и отдало. Чувството, което изпита преди броени минути, когато видя девойката и този непознат толкова близо един до друг можеше да се опише само с една проста дума - гняв. За момент усети как нещо отвътре го изгаря и как кара кръвта му да кипи. За миг му се прииска просто да отиде и да разкъса мъжа, но не посмя, защото той също беше сгрешил и беше позволил на слабостта му да го води. Бившият лидер на глутницата преглътна трудно и въздъхна.

-Цупенето не е най-доброто решение на проблема. - Бившата алфа чу гласа на Лидия и погледна към нея.

-Не се цупя. - Отсече Дерек.

-Какво правиш тогава? - Ягодово русото момиче скръсти ръце пред гърдите си.

-Не започвай отново.

-Слушай, Дерек. Предупредих те, че ако забъркаш Брейдън в това, нещата няма да завършат никак добре. Това, което каза на Ева вчера беше грубо. Нарани я, както направи и днес. Трябва да преглътнеш гордостта си и да оправиш нещата преди да си я загубил.

-Как?

-Извинението винаги е добро начало. - Баншито сви розовите си устни. - Да водиш жена тук и да я целуваш демонстративно пред очите на всички не е нормално. Реши с коя от двете искаш да бъдеш преди да си загубил всичко.

~~~

Няколко часа по-късно всички членове на глутницата си бяха отишли, а Дерек все още не беше събрал достатъчно смелост да се обади на Ева и да й се извини за глупавата си постъпка. Той знаеше, че тя е наранена и, че може би няма да му вдигне, но въпреки това грабна мобилния си, пое си дълбоко въздух и я набра.

-Хай, Ева! Дерек е. Трябва да поговорим. - Каза мъжът щом чу сигнала на гласовата й поща. - Дължа ти извинение, държах се като пълен задник. Трябва да знам къде беше през изминалите 3 месеца. Тревожа се за теб и...