LOST GIRL

41. Стари приятели

-Липсвах ли ти? - Попита Алекс и се усмихна на Ева.

-Разбира се, че ми липсваше! - Отвърна девойката с разтреперен от вълнение глас и прегърна приятеля си.

Момчето веднага отвърна на прегръдката и обви ръце около кръста на момичето.

-Ъм, кой е това? - Попита Лидия, която до този момент стоеше отстрани и наблюдаваше мълчаливо.

-О, това е Алекс. Той е най-добрият ми приятел от Англия. - Обясни тъмнокоска и бързо избърса потеклите по бледите й страни сълзи.

-Това обяснява сладкият английски акцент. - Каза ягодово русото момиче и закачливо завъртя кичур от перфектно накъдрената си коса.

-Лидс, когато казах, че трябва да си намериш момче от друго училище, нямах предвид момче от друга държава.

-Ти трябва да си една от новите приятелки на Ева, които я откраднаха от нас. - Алекс погледна към баншито и свали очилата си.

-Хей, това не е вярно! - Възкликна зеленоочка. - Никой не ме е откраднал, аз сама реших да дойде тук.

-Напротив! От както замина се обади само веднъж и то, за да ме помолиш да ти отслужа с един от многобройните си лаптопи.

-Съжалявам! Аз просто... Притеснявам се да не би все още да ме търсят.

-Ако говориш за полицията, спряха да те издирват седмица след като замина.

-Просто не искам да усложнявам повече нещата, Алекс.

-Трябва поне да кажа на останалите, че си добре и, че си се установила на прекрасно място.

-Къщата ли имаш предвид? Тя не е моя, на Лидия е. Аз живея в едно помещение по-надолу в града.

-О... - Беше единственото, което каза момчето, преди отново да сложи очилата на лицето си.

-Всъщност, като споменах помещението... Трябва да се прибера у дома. Искаш ли а се видим утре?

-Разбира се! Кога и къде?

-Какво ще кажеш в 11 преди обяд? Ето адреса. - Ева подаде на приятеля си листче хартия с координатите на любимото си кафене.

-Благодаря! - Отвърна Алекс и се усмихна отново.

-А ти къде си отседнал?

-В един мотел на няколко мили от тук.

-Искаш ли да те закараме до там?