Ева чу заглушено някой да вика името й, отвори очи, премигна няколко пъти и съзря Дерек, който бе коленичил до нея и я гледаше разтревожено.
-Какво се случи? - Попита тъмнокоска, опитвайки се да подреди спомените в главата си.
-Дълга история... - Отговори мъжът и отмести виновно поглед от лицето й.
Зеленоочка въздъхна и се опита да се изправи, но за нейно огромно нещастие бе твърде слаба и краката й трепереха. Точно преди да падне на земята, тя усети силните ръце на Дерек увити около кръста й.
-Добре ли си? - Попита той, държейки я здраво.
-Да, просто съм малко изморена. - Отвърна тя, усещайки горещите гърди на мъжът притиснати в гърба й.
Двамата стояха така за известно време, без никой от тях да обелва и думичка. Сякаш наоколо всичко бе изчезнало, сякаш секундите се превърнаха в минути, а минутите в часове. Изведнъж някой влезе в изоставената къща на семейство Хейл и се прокашля. Алфата мигновено се отдръпна и се обърна към вратата.
-И двамата ще бъдете изтощени и няма да имате сили в продължение на няколко часа. - Каза Дийтън, който стоеше със скръстени ръце пред гърдите си и се усмихваше леко.
Тъмнокожият мъж извади от джоба си метален предмет, а лидерът на глутницата хвана девойката за ръката и й помогна да седне на един от старите дървени столове в тъмното помещение.
-Какъв е този шум по дяволите? - Попита момичето намръщено, поставяйки ръце върху ушите си.
-Кучешка свирка. - Заяви шефът на Скот.
-Къде е той? - Попита Дерек ядосано.
-Не се притеснявай, все още си алфа. Но, както обикновено, не много компетентна. - Каза Дийтън.
YOU ARE READING
LOST GIRL
WerewolfБез семейство и без приятели, шест годишната Ева Блекууд напуска родният си град, когато загиват приемните й родители. През това време, малкото момиче расте по сиропиталища и в домовете на още няколко приемни семейство, но уви смъртта постоянно я пр...