LOST GIRL

15. Алфа глутница

Дерек отвори бавно очите си и по навик придърпа спящата до него Ева, която се бе свила на кълбо. Той премигна няколко пъти, зарови нос в кестенявите й коси и вдиша аромата й, който бе примес от горски цветя и ванилия.

-Хей, спри да дърпаш одеялото! - Прошепна нечий глас.

-Айзък?! - Учуди се лидерът на глутницата. - Какво правиш тук?

-О, хей! Ева каза, че мога да се присъединя.

-Ъм... Добре.

-Май е по-добре аз да си отида в стаята. - Високото момче се изправи бавно от леглото и се запъти към вратата. - О, и Дерек? Знаеш ли, че цяла нощ не спря да прегръщаш Ева?

Алфата направо подскочи, когато чу тези думи и буквално се приземи на пода.

-Още пет минути! - Измърмори девойката сънено и зарови лице във възглавницата си.

~~~

Час и половина по-късно, тъмнокоска се събуди и потърка леко сънените си очи. С дясната си ръка, тя напипа нещо меко, зарови лицето си в него и вдиша аромата на бор, и одеколон. Изведнъж реалността я удари като ураган и зеленоочка осъзна, че това бе коженото яке на Дерек, с което той бе облечен предния ден. Изчервявайки се, момичето се изправи от леглото и се отправи към банята си, клатейки глава.

-Хей, Дерек! Мисля, че забравяш нещо. - Провикна се девойката, когато видя лидерът на глутницата да отваря огромната метална врата, канейки се да напусне помещението.

-Благодаря, Ева! - Усмихна се той и взе якето си от ръката й.

-Съжалявам, че прекъсвам този очарователен момент, но точно сега кървя до смърт, така че ще ме извините... - Нечий глас проговори в тъмния коридор на сградата.

-Питър?! Каква приятна изненада! - Каза алфата саркастично, помагайки на чичо си да влезе в помещението.

-Саркастичен си, както винаги, племеннико. Това качество си го взел от майка си. 

Дерек изръмжа раздразнено, показвайки ярко червените си очи. Не му харесваше факта, че Питър споменава майка му. Ева докосна леко с пръсти рамото на мъжа, опитвайки се да го успокои. Противно на очакванията на тъмнокоска, лидерът на глутницата затвори очи и възвърна нормалната си форма, в резултат на което Питър остана безмълвен. За пръв път той виждаше някой, който да успее само с докосване да овладее племенника му.