Беше 31-ви октомври - денят на Хелоуин и Лидия бе извела всички момичета от глутницата на пазар за костюми за предстоящото парти.
-О хайде Ева, излез! - Каза драматично ягодово русото момиче и се отпусна на едно от меките кресла в луксозният магазин.
-Няма да нося това нещо на публично място! - Отвърна девойката от съблекалнята.
-Не може да е чак толкова зле. - Обади се Кира.
-Повярвайте ми, ужасно е!
-Ева, ако не излезеш незабавно, ще разбия вратата! - Каза ядосано Малия.
-Добре, добре. - Предаде се момичето. - Но обещайте да не се смеете!
-Уау! - Възкликна баншито щом зърна приятелката си да отваря вратата на малкото помещение, в което сега висяха дрехите й на закачалка.
-Добре, получихте това което искате. Сега може ли някой да ми донесе друг костюм?
-Какво?! Няма начин! Изглеждаш страхотно! - Китсунето се усмихна широко и вдигна одобрително палци нагоре.
-Всъщност май наистина ще трябва да й сменим костюма. - Каза Лидия и присви очи. - Няма да позволя тя да изглежда по-добре от мен на моето собствено парти!
-Лидс, ти ще бъдеш Жената котка... Повярвай ми, всички момчета ще бъдат в краката ти. - Засмя се тъмнокоска.
-С изключение на едно. - Каза ягодово русото момиче и намигна на приятелката си.
-Не започвай отново! - Изсумтя зеленоочка.
-Това е последният елемент от костюма ти. - Каза приятелката на Скот и подаде на Ева малка симпатична кошничка.
-Не мога да повярвам, че ме карате да отида на партито като Червената шапчица!
-Така всичко се връзва. Ти си Червената шапчица, а Дерек твоят голям лош вълк. - Баншито се усмихна лукаво, при което тъмнокоска завъртя демонстративно очи. - Всички изглеждаме адски секси!
YOU ARE READING
LOST GIRL
WerewolfБез семейство и без приятели, шест годишната Ева Блекууд напуска родният си град, когато загиват приемните й родители. През това време, малкото момиче расте по сиропиталища и в домовете на още няколко приемни семейство, но уви смъртта постоянно я пр...