Без семейство и без приятели, шест годишната Ева Блекууд напуска родният си град, когато загиват приемните й родители. През това време, малкото момиче расте по сиропиталища и в домовете на още няколко приемни семейство, но уви смъртта постоянно я пр...
През цялата нощ, Ева спа сгушена като малко дете. Обикновено тя не спеше спокойно, въртеше се, риташе и сънуваше кошмари, но този път бе различно. От доста време насам не бе спала така добре. Прозявайки се, тъмнокоска отвори бавно очите си и видя Айзък да се приближава към леглото й.
-Добро утро, поспаланке! - Каза тихо той.
-Хей! Колко е часът? - Попита момичето и потърка с ръце сънените си очи.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
-Почти 8. - Отговори високото момче, сядайки на ръба леглото. - Защо Дерек беше на пода тази сутрин, когато се събудих? Да не би случайно да е навлязъл в личното ти пространство?
-Млъквай! - Отсече зеленоочка, удряйки леко приятелят си, който не спираше да се смее. - Всъщност, по-късно искам да говоря с теб точно за това.
Точно в този момент, тежката, метална врата на помещението се отвори и тийнейджърите се обърнаха, за да видят Дерек. Девойката стана от леглото, протегна се и бързо изтича по стълбите нагоре, за да се преоблече. Няколко минути по-късно, тя се върна и се отпусна на дивана до Айзък.
-О Боже мой! - Възкликна Ева. - Нямаме телевизор.
-Е, и? - Отвърна безразлично високото момче.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
-Айзък, ние сме тийнейджъри. Имаме нужда от някакъв екран, в който да се взираме по цял ден. - Каза тъмнокоска и се изправи от дивана.
