Без семейство и без приятели, шест годишната Ева Блекууд напуска родният си град, когато загиват приемните й родители. През това време, малкото момиче расте по сиропиталища и в домовете на още няколко приемни семейство, но уви смъртта постоянно я пр...
Ева се отпусна на една от седалките в железопътната станция. Беше адски слаба и изтощена, но отказваше да заспи преди да поговори с Дерек за случилото се по-рано.
-Значи си ухапал госпожа Арджент? - Попита тя.
-Да, тя се опита да убие Скот. - Отговори мъжът.
-В такъв случай не е било нарочно. Защитил си член от глутницата.
-Част от ловците са дали клетва да се самоубият, ако някога бъдат ухапани от върколак. Тя ще отнеме живота си, Ева.
-Вината не е твоя.
-Напротив, ухапах я. Аз съм причината, поради която майката на Алисън ще умре.
-Всеки знае какви са последствията, ако се опиташ да убиеш вълк, който си има глутница. Виктория много добре е знаела какво прави.
-Предполагам...
-Хайде Дерек, тя е ловец. Не се обвинявай за това.
-Знам... Трябва да си легнеш, изглеждаш изморена.
-Много ти благодаря! - Отвърна тъмнокоска саркастично, ставайки от седалката и отправяйки се към вагонът, в който спеше.
Зеленоочка знаеше, че мъжът ще продължи да се самообвинява, дори и след краткият им разговор. Искаше й се да му помогне, но не можеше да направи нищо по въпроса, не и докато той сам не бе готов да я допусне до себе си. Момичето въздъхна тежко и се сви на една от седалките. Погледна през прозореца и се замисли за предстоящото пълнолуние. Чувстваше се притеснена и несигурна, не знаеше дали ще успее да се контролира. Ева затвори очи, искаше да забрави за многобройните си тревоги. До преди половин година всичко бе различно. Тя нямаше нито дом, нито семейство, нито приятели. Сега най-накрая беше получила това за, което бе мечтала цял живот, но на много висока цена... Не искаше да изгуби никой от хората, с които бе създала нещо ценно, а сега имаше вероятност тя самата да ги нарани...
~~~
На другата сутрин, Дерек отвори кутия, пълна с вериги, с които щеше да окове глутницата си във вечерта на пълнолунието, което се падаше на следващата вечер.
-Защо има трискелион на капака на кутията? - Попита Айзък.
-Спиралите могат да значат различни неща. Минало, настояще, бъдеще. Майка, баща, дете. - Обади се Бойд.
-Знаете ли какво значат за мен? - Попита лидерът на глутницата.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
