Без семейство и без приятели, шест годишната Ева Блекууд напуска родният си град, когато загиват приемните й родители. През това време, малкото момиче расте по сиропиталища и в домовете на още няколко приемни семейство, но уви смъртта постоянно я пр...
-Това е лоша идея! Много, много лоша идея! - Каза Айзък и започна да ходи нервно из помещението. - Имам предвид... Защо трябва да е точно той?
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
-Той е единственият човек, който може да го направи. - Отвърна Дерек.
Високото момче въздъхна и продължи да крачи, като дишането му се ускоряваше все повече и повече, сякаш получаваше пристъп на паника.
-Добре, видях достатъчно. - Обади се Ева, която слезе надолу по спираловидното стълбище. - Аз ще го направя.
-Айзък трябва да го направи. Очевидно той има най-много спомени от нощта, в която сте били в изоставените къщи в покрайнините. - Обясни лидерът на глутницата.
-Фактът, че той има най-много спомени ме навежда на мисълта, че Питър трябва да го направи именно на мен, за да си спомня по-добре. - Настоя девойката.
-Хубаво. - Съгласи се алфата, тъй като разбра, че няма да се справи с упоритостта на тъмнокоска.
-Продължавам да не го харесвам. - Измърмори високото момче.
-Никой не го харесва. - Заяви зеленоочка.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Изведнъж металната врата се отвори и чичото на Дерек влезе в помещението, приближавайки се самоуверено към племенника си и глутницата му.
-Възможно е връщането ми от смъртта да е повлияло на някои от способностите ми, но слуха ми все още работи доста добре. Надявам се да кажете какво мислите за мен право в лицето ми.
