Ева бе излекувана, както и всички останали, които бяха заразени. Раната й зарастваше по-бавно, но това не попречи на Дерек да убеди Мелиса Маккол да изпише момичето по-рано от болницата, за да може то да си почива в помещението и той да го наблюдава денонощно. Беше 2:00 часа след полунощ, когато девойката отвори бавно очи, премигна няколко пъти, изправи се бавно и седна в леглото. Огледа се наоколо и щом започна да различава предметите в тъмното, осъзна че се намира в помещението. В интерес на истината нямаше никаква представа как се бе озовала там. Последното нещо, което помнеше бе, че беше загубила зрението си и след това... Нищо.
-Дерек? - Прошепна тъмнокоска, но никой не отговори.
Тя спусна босите си крака на пода и стана от леглото, притисна с длан все още незарасналата рана върху хълбука си, и направи бавно няколко крачки напред. Не след дълго зеленоочка съзря спящия на дивана силует и се приближи към него. Ева коленичи тихо до мъжът и погледна лицето му, което бе по-спокойно от всякога. Сякаш той не беше същият човек, когато спеше. Навлизащата през прозореца лунна светлина караше чертите му да изглеждат по-смекчени и за секунда сякаш сърцето на момичето прескочи няколко ритъма. То усети аромата на кръвта му и мигновено разбра, че нещо не беше наред. Бавно протегна ръце към торса му и точно преди да повдигне бялата материя, покриваща мускулите му, бившият лидер на глутницата грабна китките му и го погледна многозначително.
-Какво правиш? - Попита бившата алфа и повдигна вежди нагоре.
-Ъм нищо. Аз... - Девойката замълча преди да е казала някоя глупост.
YOU ARE READING
LOST GIRL
WerewolfБез семейство и без приятели, шест годишната Ева Блекууд напуска родният си град, когато загиват приемните й родители. През това време, малкото момиче расте по сиропиталища и в домовете на още няколко приемни семейство, но уви смъртта постоянно я пр...