LOST GIRL

54. Безследно изчезнала

-Какво ще направиш сега, Ева? Ще отидеш вкъщи при мама и татко разплакана? - Ева стисна здраво книгата в ръцете си и преглътна. - О, почакай! Ти нямаш родители, ти си осиновена.

-Поне приемното ми семейство ме обича. - Каза девойката и погледна към русото мускулесто момче пред себе си, което беше с две години по-голямо от нея. - Кога беше последния път, когато чу баща ти да казва, че те обича, Саймън?

-Сега ще видиш ти! - Извика по-голямото момче и вдигна юмрука си във въздуха, само за да бъде възспряно и запратено срещу шкафчето си.

-Остави я намира! - Каза брата на момичето, който се появи буквално от нищото и застана пред сестра си. - Ако се опиташ да я удариш отново, ще те убия!

-Добре, добре. Няма да я докосна повече, обещавам! - Саймън се изправи и избяга.

-Добре ли си? - Попита Адам и се обърна към тъмнокоска, която изглеждаше по-млада и бе олбечена с бяла риза, и тъмно синя карирана пола, а косата й бе сплетена на две плитки.

-Да, мога да се грижа за себе си.

-Видях това. - Каза саркастично брата на зеленоочка и завъртя демонстративно очи.

-Защо ме защити? И двамата знаем, че ме мразиш. - Ева притисна книгата още по-силно към гърдите си.

-Да, мразя те, но ти си ми сестра. Само аз имам право да съсипя живота ти. 

Изведнъж момичето отвори очи, изправи се рязко, седна в леглото и постави длан върху гърдите си. Девойката беше обляна в пот, сърцето й биеше като лудо, а дишането й бе учестено. Ето, че брат й продължи да я преследва дори и в сънищата й. Беше забравила за него покрай всички неприятности в Бийкън Хилс, но след като разказа всичко на Дерек, спомените нахлуха в главата й и най-лошото беше, че не си отидоха, а останаха загнездени там и не й даваха мира. Тъмнокоска погледна към будилника върху нощното шкафче, който показваше 3:00 часа след полунощ. Обърна се към спящият до нея мъж и въздъхна. Той й даваше всичко, от което имаше нужда и всичко, за което някога бе мечтала, но дълбоко в себе си знаеше, че рано или късно трябва да го остави, за да се изправи срещу страховете си, да се върне в Англия, да открие брат си преди той да го е направил и да сложи край на всичко преди да е станало прекалено късно. Зеленоочка спусна бавно босите си крака на пода и се изправи тихо.