LOST GIRL

53. Рожден ден

Ярките лъчи на сутрешното майско слънце се прокраднаха през огромния прозорец на помещението и погалиха нежно лицено на Дерек, който отвори бавно очи и премигна няколко пъти. Обърна се настрани и видя до себе си спящата Ева, която лежеше по гръб, а чаршафа върху гърдите й се повдигаше леко в ритъма на нейното дишане. Мъжът се усмихна и се вгледа в лицето на момичето, което беше огряно от светлината. Кожата на девойката изглеждаше като кехлибар, а косите й като черен абанос. Бившият лидер на глутницата си припомни случилото се помежду им предишната нощ и сякаш сърцето му за миг прескочи няколко ритъма. Спомни си как нежно целуваше устните й, кожата й, как заравяше лице в косите й, как вдишваше аромата й и как потъваше в цялото й същество. В този миг осъзна, че нещото което му бе липсвало през всички тези години на болка и самота беше близостта с друг човек и усещането да бъде обичан. Бившата алфа бе от онзи тип хора, които трудно се доверяват и допускат хора до себе си. Боеше се от разочаровението, провала, както и от загубата на скъпи хора, но поне сега двамата с тъмнокоска споделяха едни и същи страхове. Дерек имаше нужда да сподели любовта и болката си, да има човек до себе си, който да го разбира и да се грижи за него. След смъртта на първата си любов - Пейдж, мъжът бе прекарал време с няколко жени, но нито една от тях не го бе карала да се чувства по този начин, нито една от тях не пораждаше онова усещане за топлина, уют и споделеност, и нито една от тях не го бе накарала да се чувства сигурен, докато със зеленоочка беше различно. Тя притежаваше способността да го накара да се чувства в безопасност, да го накара отново да обича, да успокои вълкът в него и в същото време да го изкара наяве. С Ева бившият лидер на глутницата можеше да сподели и най-дълбоко пазените си тайни, можеше да я допусне до дълбините на душата си, дори можеше да й позволи да вземе сърцето му. Тя беше момичето, което можеше да го накара да лети в облаците и в същото време да го приземи, и да бъде себе си. Девойката се размърда леко и се обърна по корем. Бившата алфа се вгледа внимателно в голия й гръб и забеляза белег на дясното й рамо. Тогава Дерек си спомни за разказа й, който караше животното в него да открие брат й да го накара да си плати за всичко, което й бе причинил. Мъжът преглътна, наведе се напред и целуна кожата й, при което тя отвори очи.  

-Дерек? - Прошепна тъмнокоска със сънен глас.

-Добро утро, красавице! - Усмихна се той. - Как спа?