Без семейство и без приятели, шест годишната Ева Блекууд напуска родният си град, когато загиват приемните й родители. През това време, малкото момиче расте по сиропиталища и в домовете на още няколко приемни семейство, но уви смъртта постоянно я пр...
-Виждал съм и по-лошо. - Каза Скот, слизайки от училищния автобус.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
-Къде? - Попита Стайлс.
-Слушайте всички! - Провикна се тренера. - Лакрос срещата е отложена за утре. Това е най-близкият мотел с най-много свободни стаи, където нямат добра преценка, що се отнася до изроди като вас. Ще сте по двойки, така че избирайте мъдро.
Ева въздъхна тежко и погледна надолу, знаеше че отново ще трябва да бъде сама. Стайлс щеше да дели една стая със Скот, Айзък с Бойд, а Алисън с Лидия.
-Хей, Ева! - Алисън се усмихна приятелски. - Ако желаеш, може да бъдеш с нас.
-Не, благодаря! Добре съм си и сама. - Отвърна момичето. - Освен това, така няма да се налага да спя на пода.
-Хейде, вземете ключовете за стаите си. - Провикна се отново Боби Финсток. - И без сексуални извращения, подтикнати от отклоненията ви! Дръжте мръсните си малки ръце плътно към себе си.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Алисън се засмя и погледна към приятелката си учудено, която не беше помръднала от мястото си, откакто всички бяха пристигнали.
-Лидия, добре ли си?
-Това място не ми харесва. - Прошепна ягодово русото момиче.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
