Без семейство и без приятели, шест годишната Ева Блекууд напуска родният си град, когато загиват приемните й родители. През това време, малкото момиче расте по сиропиталища и в домовете на още няколко приемни семейство, но уви смъртта постоянно я пр...
-Искам отговори. - Каза Дерек, който стоеше мирно на ръба на леглото на Скот.
-Добре, ще ти кажа всичко, което искаш да знаеш. - Въздъхна Ева и погледна надолу.
-Наистина? - Възкликна момчето, което мигновено се изправи и застана пред девойката.
-Да, но по-добре седни, защото нещата, които ще чуеш са разтърсващи.
-Разтърсващи? Къде е семейството ми? Какво се е случило?
-Пожарът в дома ти е бил планиран и извършен от ловци.
-А роднините ми? - Попита бившият лидер на глутницата със сълзи в очите.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
-Съжалявам, Дерек! Повечето от тях не са оцелели.
-Майка ми?
-Не... Съжалявам!
-А някой друг успял ли е да се измъкне от пламъците?
-Кора и Питър са живи, Лора също е оцеляла, но не за дълго.
-Какво?! И Лора ли е мъртва? - Бившата алфа не можеше да повярва на ушите си.
-Ела тук. - Каза момичето и прегърна Дерек силно. - Знам как се чувстваш и знам колко много боли, но бъди сигурен, че скоро ще се почувстваш по-добре.
-Как бих могъл? Семейството ми е мъртво! - Проплака момчето и се сгуши в прегръдката на тъмнокоска.
-Знам, знам, но ти все още имаш нас. Ние сме твоята глутница и сме твоето семейство сега.
-Дори онова саркастично хлапе?
-Да, дори Стайлс. - Отвърна зеленоочка и се усмихна.
-Наистина ли след известно време ще съм по-добре? - Попита бившият лидер на глутницата и погледна Ева в очите.
-Повярвай ми, времето лекува.
-Говориш така, сякаш наистина знаеш какво изпитвам в момента.
-Бъди сигурен, че не си единственият сирак в Бийкън Хилс.
-Как си продължила напред? Имам предвид... Всеки ден виждаш семействата на приятелите си, не ти ли се иска да върнеш времето назад и да си отново при своето семейство?
