На следващата сутрин, Дерек бавно отвори очи и премигна трудно срещу слънчевите лъчи, навлизащи през огромният прозорец на помещението. Мъжът усети нечия топла ръка увита около кръста му и погледна надолу, за да види пред себе си спящата като малко дете Ева. Бившият лидер на глутницата премести внимателно с пръсти няколко кичура коса от бледото лице на девойката и се усмихна леко. Не искаше да я буди, но така или иначе трябваше да го направи...
-Ева? Ева? - Прошепна той. - Събуди се! Трябва да ставаме.
-Искам да умра! - Изхленчи момичето и постави длан върху челото си.
-Знам, че ти е трудно и, че не искаш да се изправяш лице в лице с реалността, но просто няма как да избягаш. Всичко ще мине, ще видиш.
Тъмнокоска се изправи бавно и се огледа наоколо.
-На дивана ли сме спали?
-Да, заспа в ръцете ми, не исках да те будя и... - Бившата алфа докосна нежно рамото й.
-Благодаря ти, Дерек! Благодаря ти за всичко! - Прошепна зеленоочка и погледна към Дерек.
-Няма за какво! - Отвърна мъжът и сви устни.
Погледите им се засякоха и останаха заключени за няколко секунди. Изведнъж някой почука на огромната метална врата, нарушавайки идеалната тишина и двамата се изправиха, запътвайки се към изхода на помещението.
-Ева, добре ли си? - Попита Ейдън, веднага щом девойката отвори вратата.
-Да, всичко е наред. - Отвърна момичето.
-Толкова се притесних за теб. - Каза момчето и прегърна тъмнокоска.
-Не се тревожи за мен. - Прошепна зеленоочка, отвръщайки на прегръдката.
-Чухме за Алисън. - Обади се Итън, който беше дошъл заедно с брат си.
-Съжалявам! Знам колко близки бяхте вие двете с нея. - Прошепна близнакът в ухото на Ева, шокирайки я първоначално, тъй като никой не бе говорил за дъщерята на Крис Арджент в минало време.
YOU ARE READING
LOST GIRL
WerewolfБез семейство и без приятели, шест годишната Ева Блекууд напуска родният си град, когато загиват приемните й родители. През това време, малкото момиче расте по сиропиталища и в домовете на още няколко приемни семейство, но уви смъртта постоянно я пр...