Беше 7 часа сутринта и Ева тъкмо се бе приготвила за училище. Пое си дълбоко въздух и буквално се срина върху една от седалките в железопътната станция, която обитаваше глутницата. Тя тренираше непрекъснато, за да може да се научи на самоконтрол, но също така трябваше да посещава и гимназията.
-Не разбирам защо ни трябва Скот, за да заловим канимата? - Айзък попита Дерек, влизайки в тясното помещение.
-Това нещо е по-трудно за убиване от колкото си мислех. Дори не съм сигурен, че е Джаксън. - Отговори алфата.
-О, хайде! Очевадно е, че е той! - Възкликна тъмнокоска изправяйки се и заставайки пред двамата.
-Не знаем със сигурност, а и Джаксън издържа теста. Помниш ли? - Каза Дерек.
-Добре, забрави за минутка за канимата. Не трябва ли да сме по-притеснени за пълнолунието? - Попита Айзък.
-Не, залавянето на това същество е много по-важно. - Отвърна Дерек и отвори дървен сандък, пълен с метални вериги.
-Просто прекрасно! - Измърмори саркастичо Ева.
-Както и да е, пълнолунието е идната седмица. - Продължи той, вдигайки в ръка един нашийник.
-И какъв е планът? Да оковеш всички ни с вериги? Какво ще стане, ако Арджент се появят и ни атакуват? Те ще имат числено превъзходство, а ти ще си сам срещу тях. - Отбеляза зеленоочка с притеснение.
-Не се тревожи, мога да се грижа за себе си. Струва ми се обаче, че има нещо странно между дядото на Алисън и канимата. Начинът по-който той го гледа... - Дерек замълча.
-Какво ще правим? - Попита момичето.
-Ще отидеш на училище и ще измъкнеш повече информация от Скот и Стайлс.
-Дадено. Отивам да намеря Стайлс.
YOU ARE READING
LOST GIRL
WerewolfБез семейство и без приятели, шест годишната Ева Блекууд напуска родният си град, когато загиват приемните й родители. През това време, малкото момиче расте по сиропиталища и в домовете на още няколко приемни семейство, но уви смъртта постоянно я пр...