Без семейство и без приятели, шест годишната Ева Блекууд напуска родният си град, когато загиват приемните й родители. През това време, малкото момиче расте по сиропиталища и в домовете на още няколко приемни семейство, но уви смъртта постоянно я пр...
Ева отвори бавно очите си, премигна няколко пъти и не след дълго осъзна, че се намира върху някакъв студен метален под. Тя се изправи и започна да се оглежда трескаво, за да намери някакъв знак, по който да се ориентира за местоположението си.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Девойката можеше да усети как малка струйка кръв се стича надолу по лицето й, докосна челото си с пръсти и разбра, че е ударила главата си сериозно.
-Ехооо? - Извика тя. - Има ли някого?
Отне й няколко минути, за да подреди мислите си и тогава си спомни, че ногитсунето бе отвлякло нея и приятелката й Лидия.
-Лидия? Лидия? Къде си? - Провикна се момичето, но вместо отговор чу само собствения си глас, който кънтеше в дългият тъмен и пуст коридор.
-Мислех си, че ще е най-добре да ви държа разделени. - Изведнъж тъмнокоска чу нечий глас зад гърба си.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
-Защо правиш всичко това? - Попита зеленоочка, когато се обърна и видя Стайлс.
-Искам банши силите на Лидия.
-А какво искаш от мен тогава?
-Все още не съм решил.
-Значи ще ме държиш тук докато не измислиш какво да правиш?
-Не, няма да те държа още дълго. Между другото в момента се намираш на мястото, където започна моят земен живот.
-Изпитваш носталгия, така ли? - Ева повдигна учудено вежди.
